- Това би обяснило липсата на жалба за изнасилването на Белинда. Би обяснило и произхода на парите за новата къща. Далече в Колорадо.
- И би обяснило също гнева на Белинда - добави Богарт. - Гняв, продиктуван от обстоятелството, че родителите й са приели подкуп, за да не повдигнат обвинение.
- Почувствала се е използвана и изоставена - каза Декър, без да откъсва поглед от Богарт.
Агентът кимна.
- Затова е осакатявала женски полови органи. Затова е убила и родителите си.
Декър отново сведе поглед към документите.
- При положение, че родителите й са мъртви, какво ще стане с парите в сметките им?
- Нали има електронно банкиране. Достатъчно е да разполагаш с потребителското име и паролата - отвърна Декър. - С които Белинда спокойно би могла да се сдобие.
- На нея й трябват пари, с които да живее, да пътува - каза Богарт.
- А може да й трябват и за други цели - замисли се Декър.
- За убийствата ли? - попитаха едновременно Богарт и Ланкастър.
Декър се изправи.
- Трябва да отидем в Юта, където семейство Уайът са живели някога. Там трябва да открием кой я е изнасилил и как се е измъкнал. Както и да разберем кой е платил толкова много пари на Лейн и Ашби Уайът.
- Декър, това се е случило преди двайсет години! - възрази Богарт.
- Има още една причина да отидем. И тя е по-важна.
- Каква? - попита Богарт.
- Такава, която напълно оправдава използването на частния ти самолет.
58
Кацнаха край малко градче в северната част на Юта.
- Добре дошли в Мърси! - възкликна Ланкастър, когато навън ги посрещна силен снеговалеж и тя видя табелата на близкия самолетен хангар. На нея пишеше Мърси, Юта.
Богарт потрепери от студ и закопча якето си.
- Е, каква е причината, оправдаваща изразходването на цял резервоар керосин? - попита той Декър.
Декър погледна трите джипа, които ги очакваха на пистата с работещи двигатели. Надяваше се, че и отоплението е включено.
- Ще ти покажа.
Потеглиха към адреса, на който бе живяла Белинда Уайът. Намираше се в малък квартал, строен след Втората световна война. Всяка къща в него бе точно копие на съседните. Улиците бяха покрити с киша. Бившият дом на семейство Уайът тънеше в мрак. На алеята отпред не бе паркиран автомобил.
Декър седеше на задната седалка на втория джип заедно с Ланкастър и Джеймисън. Богарт се возеше отпред.
Декър погледна през прозореца и каза:
- Наскоро е продадена отново, така ли?
Богарт кимна.
- Преди двайсет месеца. Купувачът е някаква компания.
- Близо четири месеца преди убийството на семейството ми. Нуждаели са се от място, където да отседнат и да планират всичко.
- Наистина ли мислиш, че Уайът е откупила старата си къща? - попита Ланкастър. - Та тя е свързана с толкова ужасни спомени!
- Това е бил нейният дом. А не огромното имение, в което е убила родители си и ги е омотала във фолио. Въпреки случилото се може да е продължила да го възприема като място, което й носи сигурност и утеха. Вероятно е използвала част от парите от подкупа. Сигурен съм, че е решила за напълно уместно да използва кървавите пари, за да откупи къщата, която родителите й толкова отчаяно са искали да продадат.
Джеймисън го погледна.
- Какво очакваш да намерим вътре?
- Някакви отговори, надявам се - каза Декър.
Влязоха през предния и задния вход, докато останалите агенти обезопасяваха периметъра, за да гарантират, че ако вътре има някой, няма да се измъкне. Провериха всички стаи и накрая слязоха в мазето.
- По дяволите! - възкликна озадачено Богарт, докато се оглеждаше. - Очаквах да намерим стени, покрити със снимки, стрелки, които водят към други снимки... импровизирана версия на системата за контрол на полетите.
Не откриха нищо подобно. Не откриха нищо освен онова, което обикновено се намира в едно мазе. А именно боклуци.
- И аз се надявах на същото - призна Декър. Огледа се, запамети всичко и закима, сякаш изведнъж го бе озарило прозрение. - По ирония на съдбата пропуснах очевидна, но важна подробност. Уайът има хипертимезия. Не се нуждае от стена със снимки. Всичко е в главата й, до най-малката подробност. Освен това не знаем какво представлява Леополд, освен че е странен тип с невероятни актьорски способности. Играе ролята на объркан идиот по-добре от всеки, когото съм срещал. И все пак в него има нещо особено, което още не мога да формулирам.
- Нали каза, че ти е било трудно да го прецениш, че бил... непонятен - отбеляза Богарт.
- Именно. Но всеки човек следва някакъв план, независимо дали се ръководи от алтруистични или егоистични подбуди. Той също следва своя план. Просто не знаем какъв е.