Къщата бе мрачна и миришеше на плесен, нафталин и вкисната храна.
Декър огледа набързо стаята и впери очи в стареца, който се отпусна на фотьойла си. Босите му крака увиснаха във въздуха. Той се почеса по врата, огледа ги един по един и се обърна към Декър:
- Не приличате на федерален агент.
- Защото не съм.
- Аха - отвърна разсеяно Евърс и впери поглед в камината. - Дошли сте да търсите момчето ми. - Сякаш говореше на пламъците. - Не очаквах да се намесят и федералните. Така да бъде. Не ми остана нищо освен моето момче. Всичко друго замина, но това е положението.
- Жертвали сте много заради него, нали? - попита Декър. Огледа се и продължи: - Буквално всичко.
Евърс го удостои с бегъл поглед, преди да се обърне отново към камината.
- Какво, по дяволите, знаеш ти?
- Значи нямате представа къде е? - продължи Декър.
Евърс го изгледа гневно.
- Какво искаш да кажеш? Че съм отвлякъл собствения си син? Толкова ли си тъп или какво?
- Искам да кажа, че го е отвлякла Белинда Уайът. Но вие вече го знаете.
За миг им се стори, че Евърс ще загуби съзнание и ще се свлече на пода. Той обаче се съвзе и дори махна пренебрежително с ръка.
- Белинда Уайът? Призрак от миналото. Какво общо има тя?
- Всичко - отвърна Декър. - Тя е отвлякла Джайлс. Ако го намерим, ще намерим всъщност едно мъртво тяло. Но вие знаете това, господин Евърс. Знаете, че синът ви е мъртъв.
Богарт, Джеймисън и Ланкастър зяпнаха смаяно Декър заради провокативното му поведение. Той обаче не откъсваше поглед от Евърс.
Устните на стареца затрепериха, дишането му се учести. Пресегна се към масичката до фотьойла за цигара. Поднесе я към устните си и я запали. Явно никотинът го успокояваше.
- Да не би да сте открили трупа му? - попита той и издиша дима през ноздрите си. - Затова ли сте тук?
- Съмнявам се, че ще го открием. Освен ако тя не поиска.
Евърс избухна:
- Тогава защо не арестувате проклетата кучка?
- Затова сме тук - отвърна Декър. - Нуждаем се от помощта ви, за да я арестуваме.
Евърс се изправи във фотьойла си.
- От помощта ми? Защо? Аз не знам нищо. Минаха повече от двайсет години.
Декър продължи:
- Дойдохме при вас, защото няма как да се свържем със сина ви и другите полицаи, които са я изнасилили и пребили почти до смърт. Вие обаче сте тук.
Евърс се наежи.
- Никой не можа да докаже нищо. Дори не повдигнаха обвинения. Досието на моето момче е безупречно. Това е самата истина.
- Защото сте платили на Лейн и Ашби Уайът, а началникът на полицията е прикрил случая. Дори не го е регистрирал. Оставили са я да умре. Тя обаче не е умряла. И е разпознала всеки един от тях. Мърси е малък град. Всички се познават. Тя е знаела кой я е нападнал. Вие сте били виден гражданин. Би трябвало да познава сина ви. Знаела е, че работи в полицията. Била е едва на шестнайсет. Може би е вярвала, че полицията ще я защити дори когато престъпниците са полицаи. Родителите й вероятно са я учили, че ако има проблем или се почувства застрашена, трябва да се обърне към полицията. - Помълча малко и продължи: - Защото там ще й помогнат. - Замълча отново, без да откъсва поглед от стареца. - Е, полицаите не са й помогнали. Те са я изнасилили, едва не са я убили, а след това са прикрили случилото се.
- Не можете да го докажете.
- Ще проследим парите, които сте платили на семейство Уайът - обади се Богарт.
- И като стана въпрос за семейство Уайът, те вече ни разказаха какво сте направили - заяви Декър, без да обръща внимание на изумените погледи на Богарт и Джеймисън. - Затова престанете да отричате. И без друго не разполагаме с никакво време. Честно казано, изненадан съм, че сте жив и не сте отвлечен заедно със сина ви.
Спокойният и категоричен тон, с който Декър говореше, като че ли изцеди последните съпротивителни сили на стареца. Той се придърпа напред във фотьойла и краката му докоснаха пода. Насочи пожълтелия си от никотин показалец към Декър и заяви:
- Да знаете, че срокът на давност отдавна е изтекъл.
- Най-вероятно - съгласи се Декър. - В такъв случай можете да ни разкажете всичко, без да се страхувате, че ще отидете в затвора, независимо от това дали трябва да отидете заради действията си. За убийство обаче няма давност, така че можем да открием и накажем Уайът. И вие можете да ни помогнете.
Евърс угаси цигарата. Помълча няколко секунди, сякаш за да събере мислите си.
- Надявам се, че разбирате... момичето беше смахнато и само си го просеше...
- Сама си е изпросила изнасилването и побоя? - попита Джеймисън. Устните й бяха разкривени от отвращение. - Коя жена би пожелала подобно нещо?