- Не, не това, разбира се. Момчетата просто са прекалили. Нали разбирате... такива са момчетата.
- Не, не разбирам - отвърна Ланкастър с повече отвращение в гласа дори от Джеймисън.
- И вашият син е бил сред тези момчета, нали? - намеси се Богарт.
Евърс кимна отсечено.
- Непрекъснато се забъркваше в неприятности. Уредих го да постъпи в полицията. Началникът ми беше стар приятел, беше ми длъжник. По дяволите, целият град ми беше длъжник. Надявах се това да го вкара в правия път. Така си мислех, заклевам се. Оказа се, че греша. Дадоха му оръжие и служебна значка и той си въобрази, че може да получи всичко, което си пожелае.
- С какво е привлякла вниманието му Белинда Уайът? - попита Богарт.
- Из училището се носеха слухове по неин адрес. Вече ви казах, че беше смахната. Не се държеше нормално. Отвратителен боклук. Момчето ми беше мъжкар. Не понасяше такива гнусотии. Те са грях.
- Не са - отвърна Ланкастър, - но продължавайте.
Евърс запали нова цигара.
- Синът ми и част от останалите решили да й дадат урок.
- И как са го направили? - попита Декър.
Евърс го посочи с пръст.
- Не си наясно с нещата. Не е имало други полицаи. Само синът ми.
- Не разбирам - отвърна изненадан Декър. - Белинда е станала жертва на групово изнасилване.
- Така е. Но момчето ми е било единственото с униформа.
- Кои са били останалите? - попита Ланкастър.
- Някакви хлапета от отбора по футбол в гимназията и...
- И треньорът - прекъсна го Декър.
- И заместник-директорът - добави Ланкастър.
Евърс изглеждаше смаян.
- Точно така. Откъде знаете?
Ланкастър се обърна към Декър.
- Еймъс, именно така е подбрала жертвите в „Мансфийлд“. Така е избрала и мястото.
- Колко са били футболистите? - попита Декър.
- Нямам представа. Четирима или петима - сви рамене Евърс.
- По-скоро шест.
- Ей, хора, откъде знаете това? - попита Евърс. - Дори аз не можах да си спомня. И хем съм бил тук.
- Белинда Уайът ни го съобщи.
- Но нали...
- Продължавайте да разказвате. Къде са я изнасилили?
- Синът ми каза, че в училищния стол. Нямам представа защо са избрали това място. На една от масите, доколкото знам - добави невъзмутимо той.
Богарт, Джеймисън и Ланкастър се спогледаха.
- Как синът ви е примамил Белинда? - попита Декър.
- Качил я в патрулната кола, когато една вечер я видял да върви сама по улицата. Изглежда, че обичала да се разхожда нощем. Виждал я е и преди. Казвал й, че ще се грижи за нея.
- Какво означава това? - попита рязко Богарт.
- Ами тя си беше изрод и хората й го казваха в лицето. Да, не бяха никак мили. Аз смятам, че Господ е направил хората различни. Такава е била волята Му. Другите обаче не смятаха така. Затова животът й в Мърси беше доста тежък. Джайлс знаеше това. И го е използвал, за да я подмами.
- Защо изобщо е проявявал интерес към нея? - попита Декър.
- Играеше футбол в гимназията. Беше съотборник с треньора Хауард Кларк и заместник-директора Конър Уайз, когато бяха млади, разбира се. - Продължи с по-тих глас: - В училището се говореше, че Уайът е полумъж, полужена. Момичетата, които я бяха виждали в часовете по физическо, казваха, че имала топки. Господи, можете ли да го повярвате? Обзалагам се, че родителите й са се друсали. Може да са били хипита. Такива гадости се получават, когато вземаш наркотици и правиш деца. Момиче с топки.
- Абсолютни глупости - избухна Богарт.
- Така смятате вие, но това не означава, че сте прав - възрази Евърс. — Както и да е, някои от момчетата в отбора се имали с момичета, които са виждали Уайът. Така са разбрали. Казали на Хауард, на сина ми, на Копър. Обсъдили въпроса и решили да й дадат малък урок.
- Който едва не я е убил! - прекъсна го Ланкастър.
Евърс се замисли.
- Знаете ли какво? Мисля, че са се опитвали да й помогнат. Да разбере какво означава да легне с истински мъж. Да се върне към нормалното. Да види, че е жена, и да разбере колко е хубаво да бъде с мъж.
- Не се опитвайте да извъртите нещата така, все едно са й мислели доброто - каза възмутено Богарт. - Давността по отношение на изнасилването и тежката телесна повреда може да е изтекла, но направите ли опит да възпрепятствате правосъдието, ще ви тикна зад решетките, преди да сте допушили цигарата си.
Евърс го изгледа за миг и побърза да довърши историята си.
- Предполагам, че ситуацията е излязла извън контрол. Оказала им е яростна съпротива. Наложило се да й ударят няколко шамара. Предполагам, че някой от тях я е ударил толкова силно, че едва не я е убил. Била в безсъзнание, цялата в кръв... Джайлс ми каза, че спряла да диша. Уплашили се и я изхвърлили в един контейнер за боклук зад училището и си тръгнали. Тя обаче се свестила и се измъкнала. Отишла в полицията и разказала какво се е случило. Както вече казах, тогавашният шеф ми беше стара дружка, беше ми задължен за услуги, които му бях вършил в миналото. Позвъни ми. Родителите й знаеха, разбира се. Тя им беше разказала. Дадох им и последния си цент, за да им затворя устите. - Гневна гримаса разкриви лицето му. - Проклетите Уайът ме оставиха без пукната пара! Копелета гадни!