- Така ли решихте нещата? - попита Богарт. - С преговори?
- Така ги решиха те. Огледайте се. Живея в тази барака. Жена ми почина отдавна. Това нещо я уби. Дадох им и последния си цент... продадох всичките си имоти, акции, всичко! По дяволите, мръсниците сигурно са си построили цяло имение някъде... нямам представа какво са направили. А аз живея тук, след като се скъсвах от работа цели шейсет години. - Огледа се и продължи: - Хладилникът ми е на двайсет години. Не помня откога не съм карал нова кола. Онази отвън дори не ще да запали!
- Сигурен съм, че ви е било много трудно - отвърна сухо Богарт.
- Но защо сте постъпили така? - попита Декър. - Защо сте платили толкова пари? Пред съда сте щели да стигнете до ситуация от типа на нейната дума срещу тяхната дума. Целият град би се обявил против нея. Ченгетата са щели да потулят доказателствата. И да защитят своя колега. А шефът на полицията е бил ваш приятел. Въпреки това Уайът са ви оставили без пукната пара.
Евърс дръпна от цигарата си и поклати уморено глава.
- Не, не ставаше въпрос за блъф. Разполагаха с доказателства.
- Как? - попита Богарт.
- Преди Белинда Уайът да се прибере у дома, беше отишла в проклетата болница, където я бяха прегледали и установили, че е изнасилена и пребита. Това не подлежеше на никакво съмнение. А синът ми беше оставил следи навсякъде. Другите също. ДНК, кръв и кожа под ноктите й, пълен комплект. А после, както вече казах, Белинда разказала на родителите си какво се е случило.
- Но те не са отишли в полицията - обади се Декър.
- Не. Знаеха как стоят нещата в нашия град. Тук командвахме ние, семейство Евърс. Думата на останалите не се чуваше толкова. Никой не би им обърнал внимание, но те изиграха картите си твърде умно. Трябва да им го призная. Заплашиха да предадат всичко на щатската полиция, да се обърнат към ФБР дори. Трябваше да направя нещо. - Той допуши цигарата си и впери поглед в Декър. - Не можех да позволя синът ми да съсипе живота си заради някакъв боклук.
- Не споменахте ли, че изповядвате философията „Живей и остави и другите да живеят“? Че Бог е направил хората различни? Че такава е волята му?
Евърс го изгледа предпазливо.
- Да, но Бог нямаше да отърве сина ми от присъда за изнасилване, ако делото се гледаше извън града, нали?
- Какви бяха обстоятелствата около изчезването на сина ви? - попита Декър.
- Елементарни. Излезе да пийне една вечер и не се върна.
- Беше ли женен, имаше ли деца?
- Разведен. Жена му си замина и отведе децата със себе си. Изритаха го и от полицията. Живееше тук с мен.
Е, това поне е някаква справедливост, помисли си Декър.
- Да сте получавали нещо, което ви се е сторило странно или необяснимо? - попита той.
Евърс се замисли за миг.
- Имаше едно нещо...
- Какво?
- Сега ще го донеса.
Старецът се изправи с усилие и излезе от стаята.
Богарт погледна Декър.
- Това обяснява мотивите на Уайът. Отмъщение. Избрала е „Мансфийлд“ заради случилото се с нея, докато е била в гимназията тук.
Ланкастър добави:
- Подбрала е жертвите си по същия начин. Огледални образи на хората, които едва не са я убили. Шестима футболисти, треньорът и заместник-директорът.
Джеймисън погледна Декър.
- Това обаче не обяснява защо преследва именно теб.
Декър отвърна на погледа й.
- Не, не обяснява.
Евърс се върна с няколко листа в ръка.
- Някой беше пъхнал това под вратата ми преди няколко месеца. Така и не разбрах какво означава.
Връчи листовете на Декър. Останалите се скупчиха около него.
Беше разпечатка от интернет страница, озаглавена „Лишени от правосъдие“. Тя съдържаше списък с имена, а до всяко име бе записано престъпление: убийство, изнасилване, побой, отвличане...
На края имаше декларация. „Всяко от тези престъпления е извършено от човек в полицейска униформа. Всяко от тези престъпления е потулено. Ние обаче няма да забравим. Няма да позволим да бъдем лишени от правосъдие.“