За Декър нямаше никакво значение, че думите му не са криели никаква зла умисъл. За мъртвите очевидно нямаше никакво значение какво е искал да каже и какво не. Както навсякъде в живота и тук всичко бе въпрос на причина и следствие.
А причината бях аз.
Следствието бе прекалено ужасяващо, за да си го помисли дори, макар да имаше чувството, че сега не може да мисли за нищо друго.
Декър не можеше да си позволи да се отдаде на самосъжаление, нито да размишлява върху случилото се, вглъбен в себе си, вперил поглед в пъпа си. Трябваше да си изкарва прехраната, затова в даден момент щеше да стане от пейката и да отиде да си потърси работа с прилично заплащане. Сега обаче, тази вечер, тъкмо преди Дядо Коледа да раздаде своите подаръци, Декър щеше да си седи тук, да се отдава на самосъжаление и да размишлява, вперил поглед в огромния си пъп.
А може би не.
До него седна някой, кръстоса крака и потрепери леко от студа.
Декър дори не го погледна.
- Мислех, че вече си се прибрал във Вашингтон - каза той.
Богарт сви рамене.
- Прибрах се, но се върнах тук, за да довърша нещо.
- Бъдни вечер е. Семейството няма ли да ти липсва?
- Какво семейство?
- Носиш халка.
- Разделихме се, Декър. Преди няколко дни.
- Съжалявам.
- Е, тя не съжалява, а, честно казано, и аз не съжалявам.
- Деца?
- Тя работи на Капитолия, прекарва в офиса по цели нощи. И двамата така и не намерихме време за деца... Уайът ти е казала, че е правила секс с Деби Уотсън, така ли?
- Излъга - отвърна Декър.
- Откъде знаеш? Защото си прав, между другото: аутопсията показа, че тя не се е превърнала изцяло в мъж. Не е притежавала нужните... атрибути.
- През цялото време седеше със събрани колене. Един мъж трудно би го направил. Има и още нещо, не мисля, че наистина е искала да се превърне в мъж. Случилото се с нея е наклонило везните в тази посока. Но тя не е могла да стигне до края.
Замълчаха и двамата.
- Добре, да сложим край на празните приказки. Бих искал да дойдеш и да работиш за мен.
Декър се обърна и го погледна.
- Какво означава това?
- Това означава, че искам да постъпиш във ФБР.
Декър поклати глава.
- Не мога да изкарам изпита по физическа подготовка. Всъщност боя се, че не мога да изкарам нито един изпит.
- Разбира се, няма да бъдеш специален агент. Възложиха ми да събера група, съставена от специалисти в различни области, включително цивилни. Целта ни е да ловим най-лошите. Не мога да се сетя за по-подходящ човек от теб.
- Но аз не съм специалист в нито една област!
- Бил си полицай, а после и следовател. Имаш достатъчно опит и предостатъчно мозък.
- Не е нужно да го правиш, Богарт. Нали ми купи дрехи и обувки?
- Не го правя заради теб. Правя го заради себе си. Искам да се издигна в Бюрото. Не ми остана нищо друго освен кариерата. Наближавам петдесет. Не постигна ли значими резултати в най-близко бъдеще, това ще означава, че просто съм си губил времето. А с твоя помощ шансовете ми да разреша най-трудните случаи рязко нарастват. След което ме очаква повишение. Не бих имал нищо против един ден да оглавя Бюрото.
- Искаш от мен да напусна Бърлингтън?
- Това проблем ли е за теб?
- Не съм казал подобно нещо.
- Значи не е проблем.
- И това не съм казал.
Богарт го погледна в очите и попита:
- Може ли да повикам тук един човек?
Декър не отвърна, но кимна леко.
Богарт вдигна мобилния си телефон, използва като фенерче вградената в него светкавица и присветна два пъти. Минута по-късно Декър чу стъпки.
В кръга от светлина, хвърлян от уличната лампа, се появи Алекс Джеймисън. Бе облечена в дълго зимно палто и ботуши и бе покрила главата си с шал. Спря пред пейката и сведе поглед.
Декър погледна първо нея, после Богарт.
- Какво пропускам? - попита той.
- Мисля, че е очевидно - отвърна агентът. - Особено за умник като теб.
Декър извърна глава към Джеймисън.
- Той и на мен направи същото предложение, Декър, макар да мисля, че причината за това си по-скоро ти, отколкото аз.
- Тя постигна няколко важни пробива в разследването - намеси се Богарт. - Прояви кураж и интуиция. Знам, че е журналистка, но търся хора с талант в разплитането на трудни случаи.