- Имате нужда от адвокат - каза той и потупа куфарчето си.
Ръцете на Леополд застинаха във въздуха и той кимна.
Декър извади бележник и химикалка.
- Можете ли да ми разкажете какво се случи онази нощ?
- Защо?
В гласа на Леополд прозвуча предпазливост, което леко изненада Декър. Бе разпитвал много заподозрени. Голяма част от тях бяха изключително глупави и бяха извършили престъпления поради по-глупави и от самите тях причини. Някои обаче бяха доста по-умни, отколкото им личеше на пръв поглед. Нищо чудно Леополд да спадаше към тази категория.
- Имате нужда от адвокат. Признали сте три убийства.
- Виновен съм. Аз го направих.
- Въпреки това ще ви трябва адвокат.
- Защо?
- Така функционира правосъдието. За целта трябва да науча фактите.
- Ще ме екзекутират.
Изрече го като дете, което си признава беля и очаква наказание. Предпазливият арестант се бе превърнал в малко момче. Декър се зачуди дали тази трансформация не се дължи на наркотиците, които превръщат мисловния процес в брауново движение.
- Това ли искате?
- Не и ако зависи от мен.
- Прав сте. Зависи най-вече от съдията и съдебните заседатели. Но също и от вас. И така, ще ми разкажете ли какво се случи?
Декър погледна часовника си. Бяха изминали четири минути. Всеки момент можеше да влезе някой познат. Завъртя се с гръб към вратата на килията.
- Убих ги - каза лаконично Леополд.
Гледаше в очите Декър, който се опитваше да открие някакъв признак, че арестантът го познава. Как щеше да постъпи, ако забележеше такъв? Щеше ли да го удуши, както той дъщеря му?
Леополд отново размаха ръце. Приличаше на диригент пред невидим оркестър. Декър го наблюдава в продължение на няколко секунди, след което продължи с въпросите.
- И защо го направихте?
- Онзи ме ядоса.
- Кой?
- Онзи тип, който живееше там.
- И как ви ядоса?
- Ами просто ме ядоса.
- С какво по-точно?
- Прояви неуважение към мен.
- Там ли работите? Или бяхте клиент? В „Севън-Илевън“ на „ДеСал“?
Леополд не отговори на въпросите му, а каза:
- Дадох му да се разбере, нали?
- Какво направихте?
- Убих семейството му.
- Как разбрахте къде живее?
- Проследих го.
- Как?
- Няма нужда да ти разказвам тези неща. Да не си ченге, а? Сигурно се опитваш да ме преметнеш?
- Направили сте самопризнание, господин Леополд. Никой не се опитва да ви излъже. Не разбирате ли?
Леополд премигна и разтри врата си.
- Да, мисля, че разбирам.
- И за да отговоря на въпроса ви, не, не съм полицай. Значи го проследихте. Как?
- Какво искаш да кажеш?
- С кола, пеша, с колело?
-Нямам колело!
- С кола, така ли?
- Щом нямам колело, значи нямам и кола.
- Тогава пеша ли?
Леополд кимна бавно и впери поглед в Декър, вероятно за да провери реакцията му.
Декър си записа нещо в бележника. Изтри капчица пот, избила на челото му, макар в килията да бе хладно. Завареше ли го някой тук, отиваше в затвора. А и той самият не обичаше да говори с хора, затова колкото по-кратки въпроси задаваше и колкото по-кратки отговори даваше, толкова по-добре. Но трябваше да се справи с предизвикателството. Това можеше да е единственият му шанс.
- Открили сте къде живее онзи тип и сте планирали да убиете семейството му. Но сте изчакали около месец. Защо?
- Кой казва, че съм изчакал месец?
- Вие сам сте го казали на полицаите.
Леополд се дръпна назад към стената. Приличаше на плъх, който се опитва да се скрие в дупката си. Само че тук нямаше къде да се скрие.
- А, да, точно така. Трябваше да го планирам. Да наблюдавам мястото, да разузная обстановката, както се казва.
Декър погледна татуировката му.
- Във флота ли сте служили?
В погледа на Леополд проблесна искра, която изчезна само след секунда.
- Кой казва, че съм служил във флота?
Декър посочи татуировката.
- Два делфина. Моряците често си ги татуират. Избрали сте място, което ръкавите на униформата скриват. В противен случай нарушавате устава.
Леополд изгледа татуировката, сякаш току-що го бе предала.
- Не съм служил във флота.
- И така, разузнали сте обстановката и сте отишли в къщата онази нощ. Разкажете подробно какво точно направихте.
Декър чу някакъв шум и погледна през рамо: надзирателят крачеше по коридора. Изтри нова капчица пот от челото си.
- Да разкажа подробно? - повтори като папагал Леополд.
- От момента, в който отидохте там, до момента, в който си тръгнахте. Да започнем от самото начало. Как отидохте там?
- Пеша.
- Адресът?