- Предполагам, че тъй като бях с костюм и вратовръзка и носех куфарче, сте решили, че съм адвокат. Поисках от вас само да разговарям с Леополд. Отпуснахте ми петнайсет минути. Щом изтекоха, излязох и оставах Леополд в килията му. - Той огледа заобиколилите го полицаи и продължи: - Нямам представа защо е целият този цирк.
Бримър не знаеше какво да каже. Полицаите изглеждаха объркани. Милър изръкопляска, оценил по достойнство изпълнението на Декър, и каза:
- Свободни сте, момчета. - Сетне посочи Бримър. - Ще вземете ли и дамата с вас?
- Капитан Милър... - започна Бримър, но той я прекъсна:
- По-късно, Бримър. Сега просто се прибери с момчетата.
Когато те си тръгнаха, Милър и Декър останаха сами, вперили погледи един в друг.
- Можем ли да поговорим? - попита капитанът.
- Трябва да се концентрираш върху „Мансфийлд“, Мак. Решиш ли да се върнеш и да ме арестуваш, ще ме завариш тук.
Милър кимна и на устните му заигра многозначителна усмивка, разведрила за миг, но само за миг строгото му изражение.
- Да поседнем за малко. Тук правят ли свястно кафе?
Декър го поведе към масата си в ресторанта. Наля две чаши кафе от каната, оставена до стената, отнесе ги до масата и се настани срещу бившия си шеф.
- Как е в „Мансфийлд“? - попита Декър.
- Катастрофа. Продължаваме да намираме... трупове. Очаквам броят на жертвите да нарасне.
- Как е внукът на Пит?
Милър поклати глава.
- Не знам, Еймъс. Все още не разполагаме с имената на жертвите. Там учат децата на доста колеги. Това е най-голямата гимназия в града.
- А стрелецът?
Милър изскърца със зъби.
- Измъкнал се е.
- Как е успял?
- Нямаме представа. Тепърва ще работим по случая.
- Обикновено се самоубиват на място.
- Не и този път. Имам чувството, че в тази страна всяка седмица се стреля в някое училище. Кога ще сложим край на това, Еймъс? Ти си умен човек. Кога?
- Не съм чак толкова умен.
Милър кимна, докато барабанеше с пръсти по масата. Изпи кафето си на няколко бързи глътки, избърса устни и каза:
- Защо го направи, Еймъс? Защо отиде да говориш с онова копеле?
- Исках да го видя с очите си.
- Можеше да го видиш по много други начини.
- Надявам се Бримър да не загази.
- Смятам, че си й дал ценен урок. Да не се доверява на никого. - Милър огледа костюма и вратовръзката на Декър. - Чух, че си имал трудни моменти. Или информацията ми не е вярна?
- Бях доста по-зле, отколкото съм сега.
- Двамата с Мери бяхте чудесен екип. Жалко!
- Жалко за всичко, нали?
Милър смачка празната хартиена чашка.
- За какво си говорихте с Леополд?
- Водих си записки. Искаш ли да ги видиш?
Милър разхлаби вратовръзката си.
- По-добре ми разкажи.
- Той е странен тип.
- Много странен, бих казал, след като е убил хладнокръвно трима души.
- Разполага с определена информация за престъплението, но не знае нищо, което да не може да научи от вестниците. Или...
- Или какво? - попита бързо Милър, без да откъсва сините си очи от лицето на Декър.
- Или я е получил от някой, който знае повече подробности.
- Като от човека, който го е извършил? Или от хората, които са го извършили?
- Мислиш ли, че Леополд е убиецът?
- Не знам какво да мисля. Знам само, че се е появил в полицията тази сутрин и е направил самопризнания. Какво друго?
- Бил е във флота - отвърна Декър. - Забелязах татуировката му и го принудих да си признае. Вероятно Себастиан не е истинското му име. Една проверка в Министерството на отбраната би трябвало да разкрие самоличността му. Има бучка на врата. Изглежда, че не му причинява болка. Но е възможно да е тумор. Обърка някои важни подробности от местопрестъплението.
- Например?
- Например не успя да си спомни от коя страна на коридора се намира първата спалня, в която е влязъл. Предположих, че е отляво, и той се съгласи. А тя всъщност е отдясно. Вероятно е незначителна подробност, но след това каза, че е застрелял Каси, докато е спяла. После се поправи, че го направил, след като се събудила. Раната беше контактна. Нямам представа как би могъл да стреля от упор в челото й, ако е била будна и е крещяла и със сигурност би оказала съпротива. Тя лежеше на пода. Мисля, че Леополд си спомни това и промени разказа си. Но не спомена какво друго е направил с нея.
Милър кимна. Очевидно знаеше какво има предвид Декър.
- Продължавай.
- Изглежда смахнат, но не чак толкова. Ту се отнася някъде, ту се връща към реалността. Не мисля, че паметта му е добра. Освен това е наркоман. Следите от игли по ръката му са скорошни.
- Продължавай.