Трагедията в гимназията бе отразена на национално ниво. Случилото се в Бърлингтън се превърна във водеща новина за всяка медия в страната. Имената на жертвите обаче не бяха оповестени. Декър бе направил справка чрез мобилния си телефон. „Полицията е в процес на уведомяване на близките“, гласеше обичайната в подобни случаи фраза. От приятел в управлението обаче научи, че внукът на Пит Рурк е невредим. За разлика от сина на един патрулен полицай, който не бе извадил същия късмет. А Анди Джаксън, учител по литература в „Мансфийлд“ и съпруг на диспечерка в участъка, лежеше в критично състояние в болницата с множество огнестрелни рани.
Декър тръгна покрай оградата с намерението да обиколи гимназията от всички страни, но без да преминава полицейските заграждения. Милър бе споменал, че стрелецът е избягал. А това бе поставило на бойна нога целия град. Нима не бе достатъчно, че днес мнозина бяха изгубили свои близки? Но да оставят такъв престъпник да се измъкне и да убива отново? Това би било ужасно и непоносимо.
Как бе успял да избяга? Декър приемаше като лична и професионална обида възможността злодеят да остане ненаказан след тази касапница. Сега не можеше да направи нищо повече относно Леополд. Оставаше му или да седи безпомощен и да обмисля безброй вероятности, които нямаше да го доведат до никъде, или да разсъждава върху случилото се в „Мансфийлд“ и виновника за трагедията - върху това къде може да се намира той в момента. Избра втората възможност.
Продължи да обикаля училището. Подмина футболното игрище, където се бе наслаждавал на някои от най-големите си победи. Сезонът бе в разгара си и тревата бе здравата отъпкана. Мачът, планиран за този петък, нямаше да се състои. Игрището можеше да остане пусто чак до края на учебната година. А може би завинаги.
Стигна до трибуните и седна близо до линията, която разделяше игрището на две половини. Изкачването на стъпалата доста затрудни възпълното му тяло и Декър за пореден път си обеща да отслабне, да си върне поне донякъде старата форма. Беше на четирийсет и две. Ако продължаваше така, нямаше да доживее до петдесет и две. По дяволите, можеше да не доживее и до четирийсет и три!
Той впери поглед в игрището и възкреси в съзнанието си всеки футболен мач, в който бе участвал в гимназията. Знаеше, че споменът за тях се крие някъде в мозъка му, но никога не бе успявал да стигне до късчето сива материя, в което се бяха съхранили. Сега го правеше без никакво усилие. Виртуалният му рекордер се върна до избраната дата и пусна записа, който го интересуваше.
Видя се как надбягва или помита други млади хора. Гледката бе вълнуваща, но и леко притеснителна. Можеше да хвърли топката на цяла миля, и то с удивителна точност. В колежа обаче бързо разбра, че ръката му не е достатъчно силна за всички хвърляния, които се изискват от един куотърбек. Преквалифицира се в защитник, но откри, че противниците му са по-едри, по-силни и по-бързи от него. Болезнено прозрение за човек, който бе постигал успехите си без никакви усилия. Можеше да се откаже, но се амбицира да настигне по-надарените си съотборници.
В крайна сметка това се бе оказало безсмислено. Дните му на терена приключиха отдавна, полицейската му кариера отиде по дяволите. Отдавна бе взел решението да не планира бъдещето си по-далече от следващата сутрин. Но разполагаше с остатъка от деня, който можеше да посвети на разсъждения как убиецът е избягал от това място.
„Мансфийлд“ имаше множество входове и изходи - отпред, отзад, отляво и отдясно. Сградата бе строена по време, когато никой не е влизал в училище с автомат и не е стрелял по учениците, затова на архитектите и през ум не им бе минала подобна възможност. С течение на времето обаче, в резултат на стрелбата в други училища, повечето врати бяха заключени или можеха да се отварят само отвътре. Посетителите влизаха само през централния вход, където трябваше да представят документ за самоличност. Говореше се, че ще монтират металдетектори, но цената им се оказа непосилна за полуфалиралата образователна система. Училището обаче разполагаше с електронен сигнализатор за извънредни ситуации, който изпращаше имейли на адресите на близките. Вероятно той бе задействан днес, по време на най-ужасяващата извънредна ситуация в историята на града.