- Да.
- Маска плюс визьор?
Тя кимна.
- Значи е държал лицето му да остане скрито. Вероятно се е опасявал, че ще го разпознаят. Каза, че бил едър. Колко едър?
Ланкастър отвори бележника си.
- Камерата го е заснела до постер на стената. Направихме изчисления. Висок е метър и осемдесет и шест-седем, с много широки рамене. Като теб. Як. Над деветдесет килограма.
- Обиколил е цялото училище. Защо разполагаме с един-единствен негов кадър?
- Вероятно е знаел къде са разположени камерите и ги е избягвал - отвърна Ланкастър. - А може да е дошъл предварително да проучи обстановката.
- Но в един случай не е успял да избегне камерите - отбеляза Декър.
- Какво мислиш? Неволно ли го е направил? Грешка ли е допуснал?
- Твърде рано е за изводи, но ако го е направил съзнателно, трябва да открием причината.
Ланкастър си записа нещо.
- Каза, че е влизал в класните стаи.
Тя кимна.
- И във всяка от тях е убил само по един човек?
- Точно така. Само в едната е ранил и учителя.
- Жертвите имат ли нещо общо помежду си?
- Мислиш, че е търсел конкретни жертви?
- Не мога да изключа тази възможност.
- Откъде ще знае кой от тях в коя стая има часове по това време на деня?
- Възможно е да го е научил отнякъде.
- Ще проверя - обеща Ланкастър. - Но ми се струва малко вероятно в цялата тази суматоха убиецът да започне да отмята имена от списък с набелязани жертви.
- Хаосът и суматохата са били за всички останали. Но не и за него. Той е бил въоръжен.
- Въпреки това, Еймъс... - каза колебливо бившата му партньорка.
- Откъде е излязъл? - попита той, без да обръща внимание на последните й думи.
- Още не сме открили.
Той я погледна.
- Колко време е минало от началото до края на стрелбата?
- По грубите ни изчисления десет минути, може би малко повече.
Декър погледна през прозореца.
Предната част на училището бе далече от улицата, от която я делеше обширно открито пространство. От другата страна на улицата се издигаха жилищни сгради.
- Никой ли от живеещите отсреща не е чул нищо? Изстрели, викове?
- Още проверяваме. Възможно е да е използвал заглушител.
- Не и на пушката. Искам да кажа, как е възможно човек в камуфлажни дрехи, с маска и визьор на лицето, с поне две огнестрелни оръжия, едно от които дългоцевно, да излезе от тук, без никой да го види? Това ме подсеща и за още нещо: как е влязъл незабелязано?
Отново започна да изпитва задух. По челото му изби пот. Подпря се с ръка на стената.
Дори Ланкастър да забеляза неразположението му, не каза нищо.
- Записът доказва, че е влязъл от задния вход. Там няма нищо освен старата военна база. Може да се е промъкнал тайно. Или да се е скрил в някоя кофа за боклук и после да е изскочил.
Декър разтри корема си.
- Добре ли си, Еймъс?
- Ядох ужасни неща. Проверихте ли кофите?
- Проверихме навсякъде и не открихме нищо. Проверихме дори оградата около базата. Непокътната е. А и мястото е толкова обрасло, че все щяха да останат някакви следи от преминаване.
- Добре, влязъл е отзад и се е насочил към предната част на училището. Вероятно е излязъл оттам. Как така никой не го е видял? Отсреща има жилища. По улицата непрекъснато минават коли.
- Сградите точно срещу нас са полупразни заради неизплащани ипотеки. Кварталът е работнически. По това време на деня едва ли е имало много хора по домовете им. А училището е доста навътре и е напълно възможно отсреща да не са чули изстрелите.
- Но по улицата трябва да е имало някакъв трафик. Децата и учителите вероятно са се появили по прозорците и са започнали да викат. Да набират деветстотин и единайсет. После са се появили патрулните коли с включени сирени. Бях пред участъка, когато полицаите хукнаха насам. За колко време са изминали разстоянието с автомобил? Петнайсет минути?
- Там някъде.
- Дори никой отвън да не го е видял да си тръгва, децата са гледали през прозорците. Хлапетата използват телефоните си като фотоапарати и видеокамери. Доколкото помня, сградата няма нито един изход, който да не се вижда от прозорците на някоя класна стая.
- Знаеш всичко това, защото често си зяпал през прозорците в час, нали?
- Непрекъснато.
-Явно ме превъзхождаш в това отношение. Аз не съм учила тук. Ти си на своя територия, не аз.
- Не може никой да не го е видял нито на излизане, нито още на влизане. Дори да е дошъл отзад. Там също има прозорци.
- Така е, но вторият и третият етаж не се използват.
- Но има прозорци на първия, които гледат към задната част.
Ланкастър само поклати глава.