- Претърсихте ли сградата?
- Правим това в момента.
- А учителите, служителите на администрацията, учениците?
- Евакуирани са на безопасно място.
- На безопасно място? - попита Декър, без да обръща внимание на болките в главата и стомаха си.
- Не бяхме сигурни дали стрелецът наистина е избягал, Еймъс. В подобни ситуации приоритетът ни е да отведем цивилните на сигурно място и да обезопасим района.
- Добре, ще посоча очевидното, като попитам: след като никой не е видял стрелеца да си тръгва, как можете да бъдете сигурни, че не е сред евакуираните на това сигурно място?
- Не позволихме на никого да напусне района, преди да получим описанието на извършителя. Жените очевидно бяха извън подозрение. А в сградата не остана нито един мъж, който да съответства на описанието.
-Дори сред учениците? Днешните младежи са доста едри.
- Всички ученици със сходен ръст и тегло имат алиби. Повечето са в отбора по футбол и всички ги познават. Стрелецът не е сред тях. Четирима ученици не са били в час по различни причини. Но никой от тях не е по-висок от един седемдесет и пет и не тежи повече от шейсет и пет, седемдесет килограма. Всички свидетели казват, че стрелецът е бил много висок и едър, над деветдесет килограма. И широкоплещест, като спортист.
— А учениците, които не са дошли на училище днес?
— Все още ги проверяваме. Може да изскочи нещо. Но инстинктът ми подсказва, че е външен човек.
— Ръстът и теглото на някой от учителите не съвпадат ли с тези на нападателя?
- Учителят по физическо. Но той е мъртъв. И заместник-директорът. Той също е мъртъв. Всички останали са по-дребни.
— Къде ли е отишъл този изверг? С кола ли е дошъл?
Ланкастър поклати глава.
— Не мисля. Никой не е видял кола да пристига или да потегля за времето, което ни интересува.
— Искаш да кажеш, че никой не е видял някой да идва или да си отива по това време.
— Това е проблем, знам — призна тя. — Виж, ако убиецът се крие в сградата, ще го пипнем. Районът е отцепен от полицията. Никой няма да се измъкне.
— Каза, че претърсвате училището.
— Претърсихме го сантиметър по сантиметър веднага щом опразнихме сградата. Никой не би могъл да се измъкне незабелязано, Еймъс.
— Въртите се в омагьосан кръг.
Ланкастър лапна нова дъвка.
— Какво имаш предвид?
— След като сградата е празна и никой не е видял убиецът да си тръгва, той трябва да е някой от училището. Учител, ученик, служител в администрацията... Проверихте ли пазачите?
Тя кимна.
— Те са по-възрастни, всичките с огромни шкембета. Но разбирам какво искаш да кажеш.
— Мога ли да видя записа?
Ланкастър тръгна към библиотеката и Декър я последва. Когато влязоха, той видя, че в единия ъгъл са се настанили агенти на ФБР, другият е зает от представители на щатската полиция, а на Ланкастър и екипа й е отреден далечният край на помещението.
Тя се запъти към колегите си, които бяха подредили техниката и документацията, но Декър остана до вратата. Не бе напуснал този свят толкова отдавна, а имаше чувството, че е минала цяла вечност. Не обичаше тълпите. Не искаше да се присъединява към тази голяма група ченгета и агенти, дори да преследваха една и съща цел. Предпочиташе да се върне в „Резидънс Ин“, да заключи стаята си, да затвори очи и да се остави феерията от цветове да го погълне. А и каква полза от него тук? Та той не успя да открие дори убиеца на собственото си семейство? Как тогава щеше да открие този? Погледна към вратата. Все още можеше да се измъкне. В този момент влезе капитан Милър. Бе облякъл полицейската си униформа.
- Еймъс! - протегна той ръка, която Декър неохотно пое. - Благодаря ти за помощта, Еймъс - каза Милър. - Ще ни бъде от полза.
Декър огледа хората в библиотеката.
- Струва ми се, че получаваш достатъчно помощ.
Направи опит да издърпа ръката си, но Милър я стисна и впери поглед в него.
- Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Искам да се включиш, Еймъс. Ти виждаш онова, което другите не могат. А ние непременно трябва да пипнем този тип. - Продължи да се взира упорито в Декър, докато той не отвърна на погледа му. - Трябва да разрешим случая, Еймъс. Ти ме разбираш. Знам, че ме разбираш.
- Да - отвърна Декър. - Разбирам те.
Милър пусна ръката му.
- Защо не се присъединиш към твоята партньорка? Радвам се, че отново ще работите заедно.
Декър замълча. Обърна се и тръгна към мястото, където го очакваше Ланкастър. Знаеше, че Милър е разбрал какви мисли минават през главата му, докато стоеше до вратата. И ловко отряза пътя му за бягство.
Декър намести едрото си туловище до Ланкастър. Масата им бе разположена в средата на командния център на местната полиция. На нея бяха наредени лаптопи. Подът бе покрит с кабели, които свързваха компютри, принтери и скенери. Около тях сновяха хора с документи, папки, таблети. Във въздуха тегнеше тихо отчаяние. Знаеше, че децата на много полицаи учат в тази гимназия. Не че се нуждаеха от допълнителен стимул да пипнат убиеца.