Няколко цивилни и двама униформени полицаи познаха Декър и му кимнаха или го изгледаха мрачно, но никой не го заговори. Не бе напуснал управлението по най-добрия начин, макар да се съмняваше, че е обидил някого.
След като така или иначе се озова тук, най-добре бе да се залавя за работа.
Погледна Ланкастър и попита:
- Записът?
Тя натисна няколко клавиша на лаптопа си и след секунди Декър вече гледаше зърнестото изображение от екрана.
- Ето го мръсника - отбеляза Ланкастър.
Декър провери часа.
- Осем и четирийсет и една. Кога започват часовете?
- Точно в осем и половина. По това време всички вече трябва да са в класните стаи.
- Каза, че е влязъл през задната врата. Записът е от там, нали?
- Да.
- Тя не е ли винаги заключена?
- Би трябвало. Но едва ли е проблем да се отключи.
- Открихте ли следи от насилствено проникване?
- Вратите не са сменяни, откакто са поставени през седемдесетте, Еймъс, и са в ужасно състояние. Невъзможно е да преценим дали вратата е била отворена с шперц или нещо подобно.
Тя натисна още няколко клавиша и увеличи изображението.
- Това е коридорът, който тръгва от входа. Би трябвало да е завил зад ъгъла малко по-късно и да е срещнал Деби Уотсън... може би минута след това.
- Тоест първият изстрел е прозвучал в осем и четирийсет и две, което оставя прозорец от една минута между регистрирането му от видеокамерата и срещата му с Уотсън?
- Точно така. Всички са обърнали внимание на изстрела с пушка. Доста хора са погледнали часовниците си, когато са го чули. Да, първият изстрел е прозвучал в осем и четирийсет и две.
Декър се замисли какъв да е следващият му въпрос. Би трябвало сам да изникне в главата му. Явно бе загубил форма. Обхвана с поглед опитните следователи, които работеха наоколо. Някога той бе един от тях. Но бе приключил с професионалния си живот в мига, в който бе открил семейството си мъртво. Трябваше да признае, поне пред самия себе си, че най-вероятно повече ще пречи, отколкото да помага на разследването.
Погледна Ланкастър, която се взираше в него. Лицето й изразяваше разбиране.
- Това е като карането на колело, Еймъс - отбеляза тя, очевидно отгатнала съмненията му.
- А може би не, Мери. Мисля, че скоро ще разберем. Но не би трябвало да съм тук, ако няма полза от мен.
Тя насочи поглед към екрана.
- Добре, камерата няма звук, затова не можеш да го чуеш. А в следващия коридор камерата не работи.
- Защо?
- Как защо? Парите не стигат. Трябва да сме доволни, че изобщо има камери, които работят.
Декър се замисли за миг.
- Но са оставили като предпазна мярка тези, които не работят.
- Точно така. Защото хората не знаят това.
- А той е избегнал всички записващи камери освен тази.
- Няма значение дали го е направил или не. Лицето му е напълно скрито, Еймъс. Невъзможно е да го идентифицираме.
Декър кимна бавно. Отново изпита усещането, че мисълта му тече прекалено бавно. Погледна изображението на екрана. Маска и визьор. Записът не беше ясен заради отблясъците от визьора. Приближи се към екрана като хрътка, надушила плячка.
- Въпреки че е маскиран, не застава с лице към камерата в нито един кадър. Знаел е къде се намира тя и я е избегнал въпреки маскировката.
- Смяташ ли, че това е важно?
- На този етап от разследването няма подробност, която да не е важна.
Ланкастър кимна.
- Мисля, че това е второто правило, на което ме научи.
- А първото изисква да подозираш всички - добави разсеяно Декър, без да откъсва очи от екрана.
Тя не промълви нито дума и той най-сетне погледна към нея.
- Работата ни е като карането на колело, Еймъс. Ти беше най-добрият, когото съм срещала. И все още можеш да бъдеш.
Декър извърна глава. Похвалата й не му помогнала се почувства по-добре, защото промененото му съзнание отдавна не реагираше на подобни неща.
- Може ли пак да пуснеш записа до момента, в който изчезва зад ъгъла?
Ланкастър го направи, и то три пъти, тъй като Декър я помоли отново и отново. Накрая той се облегна на стола си и потъна в мисли. Тя го погледна.
- Нещо направи ли ти впечатление?
- Много неща ми направиха впечатление. А най-вече обстоятелството, че въоръжен човек, облечен по този начин, може просто да се изпари във въздуха.