Не вземеше ли предпазни мерки, можеше да напусне училището в черен найлонов чувал, натоварен в някой микробус с пуснати светлини, но без сирена.
Прицели се във вратата, отстъпи встрани, хвана дръжката с предницата на сакото си, вдигна я нагоре и дръпна рязко. Вратата се отвори без скърцане.
Отвори се със свистене като при всеки херметично затворен контейнер. Представи си как е прозвучало то в ранните утринни часове, как е отекнало в тихия коридор и е достигнало до ушите на Мелиса Долтън. Този малък експеримент потвърждаваше думите на момичето.
Декър отстъпи крачка назад и зае позиция зад един работен плот. Протегна врат, за да огледа по-добре вътрешността на фризера. Беше празен, с изключение на храната, разбира се. Но дали е бил също толкова празен и в 7:28 ч. сутринта?
Декър влезе във фризера и се огледа. Забеляза, че вратата има механизъм за заключване, който позволява да бъде отворена отвътре. Така човек не можеше да се заключи и да измръзне до смърт.
В следващия миг го видя. Или по-точно, почувства го.
Фризерите би трябвало да са доста студени, да поддържат продуктите замразени. Този бе просто хладен. Дори на улицата бе по-студено, отколкото в него.
Провери термометъра. Седем градуса над нулата. Отвори част от кашоните вътре и видя това, което очакваше. Месото и останалите продукти се бяха размразили и започнали да се развалят. Щеше да се наложи да ги изхвърлят.
Следователно убиецът бе повишил температурата във фризера и го бе използвал като скривалище. А Мелиса Долтън бе чула точно това, което бе казала. Тихо свистене в 7:28 ч., когато стрелецът бе излязъл от тук. Но защо се бе крил във фризера? И как изобщо бе влязъл в училището? През деня фризерът се използваше, което означаваше, че е дошъл след приключване на учебните занятия. Трябва да се бе промъкнал в нощта преди стрелбата. В противен случай някой от персонала на стола можеше да отвори вратата и да го открие вътре.
Друг въпрос: какво предимство му бе осигурило криенето във фризера?
И най-важният от всички въпроси: как бе изминал разстоянието от стола в предната част на сградата до задния коридор, където бе започнала касапницата, без никой да го види? Все едно се бе телепортирал от някой космически кораб.
Нови въпроси нахлуха на приливи в главата му и разшириха кръга от евентуални заподозрени.
Ами посетители? Родители? Служители на различни фирми за доставка? Ланкастър изобщо не ги бе споменала. Декър обаче предполагаше, че полицаите са разпитали всички, които са се намирали в училището по това време. Това бе най-важното правило на всяко криминално разследване. Никой не можеше да си тръгне току-така.
И все пак между стрелбата и блокирането на входовете от полицията бе изминало някакво време. Стрелецът се бе измъкнал именно в този интервал. Но как бе успял, без никой да го забележи?
Декър излезе от фризера и затвори вратата. Измина няколко крачки и погледна нагоре. Над фризера нямаше място, където да се скрие човек. Но той забеляза нещо друго.
Взе един стол и го постави по средата на помещението. Покатери се върху него. Беше толкова висок, че удари главата си в тавана. Окачен таван, който някои наричаха висящ, тъй като плоскостите висяха на половин метър под същинския таван. Това бе нещо ново, помисли си Декър, монтирано доста след построяването на сградата. Никой не бе поставял окачени тавани през четирийсетте.
Декър повдигна една плоскост и надзърна през отвора. Използва телефона си като фенерче и освети тъмното пространство. Видя доста неща - електрически кабели, тръби на противопожарната система, вентилация... Едър мъж не би се побрал тук. А и дори да бе успял, леките лайстни, които придържаха плоскостите, нямаше да издържат тежестта му. Премести стола си още три пъти, преди да открие нещо. Но не горе, а на пода. Прах, паднала от тавана. Погледна местата, които вече бе проверил. Под всяка плоскост, която бе вдигнал, бе нападала прах. Но той не бе докосвал плоскостта, под която стоеше сега.
Засне всичко от различни ъгли. После постави стола си на това място и отново стъпи върху него. Покри дланта си с ръкава на сакото, за да не повреди евентуалните отпечатъци или да не добави нови, след което повдигна леко плоскостта. Надникна и се огледа. Мястото бе празно. Не видя нито кабели, нито тръби. Ето тук спокойно би могло да се скрие нещо. Като камуфлажни дрехи и дори оръжие.
Огледа всеки милиметър и откри интересна находка. Нишка, закачена за металната лайстна. Освети я с телефона. Стори му се бежова. Забеляза, че върху една плоскост липсва прах. На трето място откри мазно петънце, вероятно оръжейна смазка от оставена там пушка.