Не докосна нищо, слезе долу и изпрати съобщение на Ланкастър. Криминолозите щяха да дойдат и да обърнат помещението с главата надолу. Докато ги чакаше, отиде до външната врата, която водеше към малката площадка.
- По дяволите!
Изглеждаше заключена, но когато я натисна с цялото си тяло, тя поддаде и се отвори, което и предизвика ругатнята му. Излезе навън на площадката, заобиколена от дървена ограда, висока към метър и осемдесет. Декър бе достатъчно висок, за да надзърне над нея. Видя няколко обикновени кофи за боклук и един контейнер. В единия ъгъл на площадката имаше спретната купчина щайги. Той отвори вратата в оградата и се огледа.
Две места за паркиране, и двете празни по това време. Къса ивица напукан асфалт и телена мрежа, покрай която се издигаха бурени и храсти. Отиде до мрежата. Разтвори храстите на мястото, което се намираше точно срещу входа на кухнята. Мрежата бе срязана. Освети я с телефона си. Беше ръждясала. И то отдавна. Промуши се сред храсталака и излезе от другата страна. Откри пътека, която водеше право към близката горичка. Убиецът бе дошъл оттук и си бе тръгнал пак оттук.
15
Ланкастър дъвчеше ожесточено, докато криминолозите оглеждаха стола и кухнята. Навън екипи от полицията и ФБР следваха пътеката, която Декър им бе показал.
А самият той се бе облегнал на една от стените в стола с ръце в джобовете и наблюдаваше суетнята около себе си. Ланкастър дойде при него.
- Проверихме фризера по-рано - каза тя. - Но не погледнахме нито храната, нито термометъра. Това е пропуск. Сигурна съм, че щяхме да го поправим по-късно.
- Издирвали сте стрелеца, претърсвали сте стаите - отвърна Декър. - Не ви е било до някакви си развалени хамбургери. Аз нямах вашите проблеми. Просто си пъхах носа навсякъде.
- Да, след като напусна библиотеката, без да кажеш нито дума. Извиках след теб. Можех да те придружа, Еймъс.
Той забеляза обидата в погледа й и извърна глава. Не бе помислил за нея. Тя служеше в полицията и откриването на уликите заедно с него щеше да се отрази благоприятно на кариерата й. А сега заслугата бе само на Декър, което изобщо не й помагаше.
- Аз... аз не...
- Няма нищо - прекъсна го рязко тя. - Правеше го и когато работехме официално заедно.
- Така ли?
- Предполагам, че ти е навик. Макар че за човек с твоята страхотна памет очаквах да го помниш. Поне по отношение на мен.
- Не се чувствам комфортно тук, Мери.
Раздразнението й като че ли отшумя.
- Напротив, смятам, че си връщаш формата. Знам, че ще успееш. Това е най-важното.
- Не мисля, че се нуждаете от мен, за да решите случая. Виждам, че разполагате с много ресурси.
- Знаеш ли какво, Еймъс... - Тя се поколеба за миг и отново задъвка усърдно. Сетне вдигна поглед и продължи: - Липсваше ми работата с теб. Мисля, че бяхме добър екип.
Декър кимна, но замълча.
Времето минаваше и накрая Ланкастър осъзна, че партньорът й ще се престори, че не е чул признанието й. Затова каза:
- Нищо не разбирам. Ако е бил тук, как камерата го е заснела при задния вход? Не се връзва.
Декър се отблъсна от стената.
- Ще ти покажа.
Поведе я към задната част на училището и й показа камерата, заснела стрелеца.
- Провери ъгъла.
Тя погледна към обектива.
- Добре.
Декър тръгна покрай едната стена и обиколи фоайето с гръб към задната врата. Сетне тръгна наляво и спря.
- Това е мястото, където камерата улавя образ. Видях го на записа. Средната врата зад мен е единствената, която попада в кадър.
- Следователно убиецът е могъл да постъпи като теб? Да влезе от другата страна, да заобиколи и едва тогава да бъде заснет от камерата.
- И да създаде лъжливото впечатление, че е дошъл отзад.
- Чудя се защо камерата е обърната по този начин?
- Може някой да я е завъртял.
Декър отиде при камерата и протегна ръка.
- Мога да я достигна, но аз съм висок. Някой по-нисък би използвал пръчка или метла, за да я завърти и да промени ъгъла й. Вероятно никой не би забелязал. В края на краищата тя не работи непрекъснато, нали?
- По дяволите, нещата изглеждат все по-сложни и по-сложни!
- Не, Мери, нещата изглеждат все по-добре обмислени.
- Да излезем навън? Ще ми правиш ли компания за една цигара? - попита тя.
Той я погледна строго.
- Не пуша.
- Реших, че моментът е подходящ да започнеш.
- Мога да бъда или дебелак, или пушач. Не мога да бъда и двете.
Тръгнаха обратно към училищния стол.