Когато пристигнаха, Ланкастър лапна нова дъвка и заработи усърдно с челюсти.
- Капитан Милър смята, че вече оправдаваш разходите.
Декър я погледна.
- Как ги оправдавам?
Тя посочи помещението, в което се намираха.
- С това, Декър. Господи! Как може умник като теб да е толкова недосетлив понякога?
- Открих тези неща, какво толкова? Не са кой знае какви следи, които да ни отведат до стрелеца.
- Той се е скрил във фризера, след като е увеличил температурата вътре. Вероятно е скрил оръжието, а може и камуфлажните дрехи на тавана. Това означава, че вече е бил тук. Затова никой не го е видял да влиза.
- Открихте ли други следи?
- Мазно петно върху една от металните лайстни на тавана. Възможно е да е оръжейна смазка. И нишката, която ти намери. Вероятно е от камуфлажно облекло. ФБР я изследва. Това не е никак малко.
Декър извади ръце от джобовете си и постави показалеца си на сантиметър от върха на палеца.
- Ето толкова съм открил! Няма какво толкова да се радваме!
- Но е повече, отколкото ние успяхме да открием.
-Видях таблото на алармената система в стола. Кога я включват?
- Към десет вечерта. Онзи ден обаче е имало някакво мероприятие. Училищна пиеса, която свършила доста късно. Събрали се доста хора. Не включили алармата чак до полунощ, за да могат всички да напуснат сградата.
- И тя не се е задействала?
Ланкастър поклати глава.
- Не. Това е първото нещо, което проверихме в охранителната компания. Алармата не се е включвала.
- Следователно убиецът е проникнал тук преди полунощ. Столът осигурил ли е кетъринг преди или след пиесата?
- Не. Една моя приятелка е била на представлението, защото детето й участвало. Каза ми, че всички си тръгнали веднага след края.
- Това означава, че убиецът се е възползвал от интервала между края на пиесата и включването на алармената система, за да се скрие тук.
- Защо тогава е пъхнал оръжията на тавана, Еймъс? Защо просто не ги е взел във фризера?
- Предполагаш, че е дошъл с тях, когато е влязъл в стола? Ами ако ги е донесъл по друго време и ги е скрил? Тогава не би могъл да ги остави във фризера. Все някой щеше да ги види. Таванът е идеален за целта. Ако наистина ги е скрил там.
Тя решително поклати глава.
- Защо не е направил всичко наведнъж? По-трудно е да се промъква два пъти. Тогава рискът някой да го види се увеличава.
- Съгласен съм. Но ако наистина е станало така, трябва да има някакво обяснение. Този тип действа изключително обмислено и методично.
- Виждам - отвърна Ланкастър.
Декър продължи да разсъждава на глас, сякаш говореше на себе си:
- Първо оръжията и дрехите. После самият стрелец. Може да е дошъл за пиесата заедно с всички останали. Или да се е престорил, че идва за нея. Училищният салон е от другата страна на главния коридор. Влизаш от централния вход и завиваш наляво. А той може да е завил надясно и да е тръгнал към стола. Прекарал е нощта тук и се е развилнял на сутринта. Трябва да проверите дали гостите онази вечер не са видели някой непознат. Помълча и добави: - Но се сблъскваме със същия проблем.
- Кой? - попита Ланкастър, след което изплю дъвката си в хартиена кърпичка, хвърли я в кошчето и лапна нова.
- Ако е вярна теорията ви, че Деби Уотсън е първата жертва, това означава, че убиецът е трябвало да тръгне по коридора между стола и библиотеката, да завие надясно по главния коридор, да мине покрай доста класни стаи и да рискува да се натъкне на някого, за да убие първо нея и после учителя по физическо Креймър. След което да тръгне по обратния път и да започне да избива учениците, докато върви към предната част на сградата. - Декър я изгледа скептично. - Не ми се струва логично. Защо не е започнал да стреля още с излизането си от стола, докато върви към задната част? При това положение Уотсън щеше да е сред последните жертви, а не първата.
- Но това показва часът, отбелязан на видеозаписа!
- Там е проблемът! Записът показва, че наистина е започнал да стреля в задната част на училището. И по някаква причина е искал да го видим на тази камера. След като знаем, че най-вероятно е прекарал нощта, скрит в стола, записът от камерата като че ли ни повежда в погрешна посока. Разполагаме с едно сигурно доказателство - времето, отбелязано на записа. И с едно почти сигурно доказателство, че убиецът се е криел в стола. Ако и двете се окажат верни, ще влязат в логическо противоречие. Едно плюс едно не прави три.
- Не разбирам мисълта ти, Еймъс.
- Разполагате ли с план на училището, върху който са обозначени местата, на които са убити жертвите?
Тя кимна.
- Да го погледнем. Защото е възможно този тип да е направил точно обратното на това, което ние смятаме.