- Но ако си прав и той е тръгнал от предната част към задната, причината да се върне обратно е, за да избяга през склада на стола и от там в гората. Това е най-лесният начин да се измъкне. Всичко пасва.
Декър въздъхна дълбоко и впери поглед в тавана.
- А може би кучият син иска да си помислим точно това.
16
След като Декър доби повече увереност, че може да се справи с работата, той прекара следващия един час в изучаване на предварителния опис на изстрелите. Документът се основаваше на разказите на очевидците - които съвсем не бяха толкова безпогрешни, колкото ги изкарваха телевизионните сериали, — както и на догадки, които си оставаха просто догадки и нищо повече. И накрая, на здрав разум, който като че ли им даваше най-солидната основа, на която да стъпят.
Ланкастър вдигна глава от лаптопа си и го погледна.
- Какво мислиш?
Декър поглади замислено подстриганата си брада; стомахът му започваше да къркори. Навън се развиделяваше. Отдавна не бе слагал нищо в устата си. Но можеше да пропусне едно-две хранения. Дори сто-двеста. Приличаше на полярна мечка. Можеше да изкара цяла зима с натрупаните мазнини.
- Първо. Мисля, че е тръгнал от училищния стол.
- Добре.
- Второ. Мисля, че Деби Уотсън наистина е била първата жертва.
-Това ни връща към твоята дилема. Едно плюс едно не е равно на три. Как един толкова едър мъж с камуфлажни дрехи и маска прекосява училището, без никой да го види? И къде е отишъл след това? Не може просто да изчезне.
- Възможно ли е стрелците да са били двама? - попита Декър. - Един да е излязъл от фризера, а друг да е дошъл отзад?
Тя поклати глава.
- Невъзможно. Стрелецът е бил само един. Всички свидетели описват един и същ човек. Освен ако не смяташ, че двамата стрелци са били еднакви на вид.
- Добре, един стрелец. Пистолетът се крие лесно. Пушката обаче не може да бъде напъхана в някой крачол на панталона.
- Ами дрехите? Каската с визьора?
Декър се замисли.
- Кой казва, че ги е облякъл в стола?
- Намерихме влакно на тавана.
- Това не означава, че всичките му неща са били там.
- Искаш да кажеш, че е понесъл всичко със себе си по коридора? В какво? Ами оръжията? Този тип е толкова едър, че все някой щеше да го забележи. Особено след като е непознат. И къде се е преоблякъл?
- Сигурни ли сте, че никой не е забелязан из коридорите по това време?
- Да.
- Никой? Наистина? В толкова голямо училище?
- Всички са били в час, и учениците, и учителите. Служителите от администрацията са работили в кабинетите си. Учителят по физическо е бил в стаичката си. На бюрото му имаше недояден мъфин и полупразна чаша кафе. Охранителите са били в своето помещение, където са обсъждали задачите за деня.
- И след като в коридора не е имало никой, кой да види непознатия? - каза Декър, но побърза да се поправи: — Само че всички врати имат прозорци. Би трябвало да е минал покрай доста от тях.
- Така е - съгласи се Ланкастър.
- Някакви посетители?
- В дневника не е вписано нито едно име. И никой не помни да са идвали външни хора. Това, разбира се, не означава, че някой не се е промъкнал незабелязан. Всичко е възможно. И както каза, той може да е дошъл вечерта, по време на пиесата. Входът е бил широко отворен.
- Но защо ще се крие във фризера? — попита Декър. - Има ли охрана през нощта?
Ланкастър поклати глава.
- Не, но ако е дошъл по време на училищната пиеса, е предпочел да остане незабелязан. Как да бъде сигурен, че в стола няма да влезе някой? Затова се е напъхал във фризера.
- Добре, звучи логично. Да се насочим към Деби Уотсън. Тя е отивала при медицинската сестра, нали?
Ланкастър кимна.
- Да, но явно се е отбила да вземе нещо от шкафчето си. То е на мястото, където я открихме. Вратата на шкафчето беше отворена.
- А кабинетът на сестрата е в административната част, нали?
Ланкастър кимна отново и каза:
- Трябвало е да прекоси главния коридор отзад напред.
- От коя стая е излязла, за да отиде при сестрата?
- От сто четирийсет и четвърта. Кабинетът по математика.
- Той не е ли близо до стаята на охраната?
- Точно така. А там има товарна рампа. И изход.
- И така, ако сме прави и убиецът е дошъл откъм стола, ето как би трябвало да изглежда маршрутът му. Движил се е от предната към задната част на първия етаж. Предполагам, че не сте открили нищо на втория и третия, нали?
- Претърсихме ги, разбира се. Но броят на учениците в „Мансфийлд“ намалява с всяка година. Сега тук има толкова деца, колкото да напълнят първия етаж. Трудно им е да сформират дори футболен отбор. Горните етажи се използват за склад. Заключени са. Има и решетки. А когато ги проверихме, не открихме следи от проникване.