- Искате да кажете, че ме заплашва смъртно наказание?
Абернати щеше да получи удар.
- Да! Точно това искам да кажа!
- Ами... признавам се за виновен, защото аз го направих. Предполагам, че процесът е излишен.
Съдията отново погледна към Линч. В гласа му се прокрадна недоволство.
- Госпожо Линч, намирам това за осъдително!
- Ваша чест, направихме всичко по силите си. Но господин Леополд отхвърли предложението ни за...
Абернати погледна зад Линч към мястото, където седеше Милър, и му махна да се приближи.
- По дяволите! — измърмори капитанът.
Надигна се от седалката, мина покрай Декър и Ланкастър и закрачи енергично към подиума.
Полицейският началник, представителката на прокуратурата и съдията се впуснаха в оживено обсъждане. Всъщност през по-голямата част от времето говореше Абернати. Съдията изглеждаше доста възбуден и на два пъти посочи към Леополд. Милър кимна и отвърна нещо. Линч направи същото и двамата побързаха да се върнат на местата си. Изглеждаха смутени.
Когато Декър го погледна с въпросително изражение, Милър поклати глава и каза:
- По-късно.
Абернати се обърна към Леополд.
- Нареждам да се върнете в килията си. Засега. Ще ви бъде назначен защитник. Едва тогава ще се явите отново в съда за предварителното изслушване, което насрочвам за утре сутрин. - Погледна към Линч и продължи: - И се погрижете да му бъде направен обстоен психиатричен преглед, госпожо Линч. Ясно ли е? - Тя кимна. - Моля, отведете обвиняемия — разпореди съдията на двамата полицаи и удари с чукчето.
Униформените пристъпиха напред, сложиха белезниците на объркания Леополд и го изведоха.
Абернати се обърна към пристава.
- Обявете следващото дело, моля. И се погрижете този път обвиняемият да има адвокат. - При тези думи той хвърли унищожителен поглед първо към Линч, после и към Милър.
Декър, Ланкастър и Милър станаха и тръгнаха към вратата. В същия миг въведоха втория обвиняем за деня.
Репортерката вече си беше отишла.
Когато излязоха в коридора, намръщената Линч се приближи към Милър.
- Никак не обичам някой да ме излага в съда, Мак.
- Не можахме да го принудим да приеме адвокат, Шийла. Ти участваше в това. Знаеш много добре.
- Да, но ще получи адвокат, независимо дали го иска или не, дори само за да се признае за виновен. - Тя хвърли поглед към Декър. - Здрасти, Еймъс. Май не бива да съм изненадана, че те виждам тук.
- Ни най-малко - отвърна той.
Линч отново заговори на полицейския началник:
- И тъй като Абернати нареди Леополд да мине на психиатричен преглед, ако заключението на специалистите е според очакванията ми, не съм сигурна, че ще получи възможност да пледира каквото и да било.
- Искаш да кажеш, че ще го обявят за невменяем - обади се Ланкастър.
- Видяхте с очите си. Нали не мислите, че е с всичкия си?
- Но може да е бил преди шестнайсет месеца - каза Декър.
- Това няма никакво значение, ако се окаже, че психическото му състояние не позволява да бъде съден.
Линч се обърна и се отдалечи; куфарчето се удряше в бедрото й.
Декър се обърна към Милър.
- Е, какво стана?
- Абернати ни три сол на главите. Беше бесен, че Леополд няма служебен защитник и беше прав. Как да започне процес, който може да завърши със смъртна присъда, при положение че обвиняемият няма адвокат? Каквото и да направи на този етап, то може да бъде отхвърлено с лекота при евентуално обжалване. А Абернати никак не обича Апелативният съд да отменя присъдите му. Затова беше ядосан. Май смяташе, че ние сме подредили така нещата.
- А защо не назначиха на Леополд служебен защитник? - попита Декър.
- Както каза Линч, Леополд не искаше адвокат. Не прояви никакво желание за сътрудничество. Повтаряше само, че не желае защита, защото е виновен. Ако не бяхме толкова заети с „Мансфийлд“, щяхме да подходим по различен начин. Допуснахме грешка.
Декър пъхна ръце в джобовете си и замислено наведе глава. Брадичката му опря в гърдите.
- Добре, намирате му адвокат, той се връща в съдебната зала, признава се за виновен и после?
- Надявам се адвокатът му да го убеди да пледира невинен и така нещата ще изглеждат по-добре. Можем да споменем, че защитата ще поиска извънсъдебно споразумение, и да видим какво ще постигнем. Но първо да изчакаме психиатричния преглед. Окаже ли се невменяем, това ще осуети процеса.