- Не - отвърна тя, останала без дъх. - Не, но има нещо... нещо...
- Къде си? - прекъсна я той.
- В „Мансфийлд“.
- С гимназията ли е свързано? Открила си нещо?
- Еймъс! - извика тя. - Остави ме да довърша, за бога!
Декър замълча и зачака. Имаше чувството, че чува как бие сърцето й.
- Извършихме балистична експертиза на пистолета, използван в „Мансфийлд“.
- И какво...
- Открихме съвпадение - прекъсна го тя.
Декър стисна телефона.
- Съвпадение? С какво?
- С пистолета, с който е била убита жена ти.
20
Четирийсет и пети калибър.
Полуоблечен, с кух връх.
Жестоко ефикасен боеприпас. Не беше точно „дум-дум“, наречен на името на индийски град. Там някакъв британски офицер изобретил куршум, който при контакт с тялото се разпръсква на частици и нанася огромни поражения.
Иновациите невинаги бяха добри за хората.
Четирийсет и пет калибровият патрон с полуоблечен куршум с кух връх бе пронизал челото на Каси и се бе забил дълбоко в мозъка й. Патоанатомите го бяха извадили по време на аутопсията и го бяха запазили като веществено доказателство в разследването на убийството. Куршумът бе запазил формата си сравнително добре, а също и драскотините и белезите, характерни за оръжието, от което бе изстрелян. Така въпросното оръжие можеше да бъде идентифицирано. Вярно, не разполагаха със самия пистолет, а с нещо друго.
Сега знаеха, че същият пистолет, с който бе застреляна Каси Декър, е причинил смъртта на половината от жертвите в „Мансфийлд“. Другата половина бяха загинали от бруталната мощ на пушката. Съдебният лекар бе извадил куршума от тялото на Креймър, учителя по физическо, и както изискваше обичайната процедура, го бе проверил в базата данни на полицейското управление. И веднага бе открил съвпадението.
Поради значимостта на откритието агентите на ФБР бяха извършили собствен анализ на куршума и бяха стигнали до същия извод.
Същото оръжие. Балистиката не лъже. Следите от нарезиге на цевта по куршумите са уникални като пръстови отпечатъци. А имаше и още нещо. Бяха взели гилзата, открита в спалнята на Декър, и я бяха сравнили с няколко от гилзите, намерени в училището. Следите, които дъното на затвора, жилото на ударника и изхвъргачът оставяха върху тях, също бяха уникални. Тези следи върху гилзите също бяха съвпаднали по всички най-важни параметри.
Смъртта на семейството на Декър и касапницата в „Мансфийлд“ се оказваха свързани.
Декър стоеше пред потъналото в мрак училище, загърнат в палтото си, а дъждът се стичаше по косата и широките му рамене. Разследването бе преодоляло огромното колкото между двата океански бряга разстояние и се бе прехвърлило от гимназията „Мансфийлд“ до дома му, който се намираше на най-обикновена тиха улица. Никога не му бе хрумвало, че между двете престъпления има някаква връзка. А сега не можеше да мисли за нищо друго.
Имаше вероятност убийците да са различни. За времето, изминало от стрелбата в дома му, пистолетът можеше да се е изгубил, да е бил откраднат или продаден от първия убиец. Често пъти различни извършители използваха едно и също оръжие при различни престъпления. Декър обаче вярваше, че стрелецът и в двата случая е един и същ. Окажеше ли се прав, това изключваше Леополд от кръга на заподозрените. Следователно Леополд лъжеше. Въпреки това оставаше възможността да е научил подробности около случая „Декър“ от истинския убиец. А това означаваше, че засега Леополд е единствената му надежда да открие човека, ликвидирал семейството му.
Въпреки оставения сравнително скоро надпис на стената в спалнята нямаше никакво развитие по случая. Студено досие, както се казваше на полицейски жаргон. За сметка на това случаят „Мансфийлд“ бе горещ като жарава. И той щеше да насочи вниманието си към него. Към него и към Себастиан Леополд. Ако Леополд знаеше кой е избил семейството му, вероятно знаеше и кой стои зад трагедията в „Мансфийлд“.
Показа картата си на полицаите край охранявания периметър и влезе през главния вход. Вчерашният ден бе толкова объркващ и разстройващ във всяко отношение. Нямаше представа дали мястото му наистина е тук. Чувстваше се откъснат от всички и всичко, което ставаше около него. Възможната връзка между двете престъпления обаче бе показала на Декър, че мястото му е тук и никъде другаде. И той възнамеряваше да работи по този случай колкото е необходимо. Нямаше да го помръднат от това място дори с топ.