- А базата затвори преди осем години.
- Мисля, че да.
- Това не беше въпрос, господин Уотсън, базата наистина затвори преди осем години. Беше понеделник. В този ден валя суграшица.
Уотсън го изгледа странно и се покашля.
- Щом казвате. Аз не помня какво съм правил миналата седмица, камо ли... Както и да е, Пентагонът извърши оптимизиране на базите и Бърлингтън изгуби своята. Чух, че по-голямата част от дейността й е била прехвърлена на изток, може би във Вирджиния. По-близо до Чичо Сам и доларите, които текат във Вашингтон.
- Предполагам, че Саймън е разговарял за работата си в базата с вас, с Деби?
- О, да, поне тази част от нея, която можеше да споделя. Имаше и секретни неща.
- Секретни?
Беглата усмивка разведри донякъде изражението на Джордж.
- Е, не мисля, че тук са произвеждали ядрени бойни глави или нещо подобно. Но военните винаги имат някакви тайни.
- За какво е разговарял Саймън с вас? Имам предвид нещата, свързани с базата.
- За историята й. За хората, с които се срещаше. За част от работата, която вършеше. Продължиха да строят и да разширяват базата с години. Строяха, строяха, строяха. Всички, които работеха там, изпращаха децата си да учат в „Мансфийлд“. Синът му - моят баща - е учил там. Аз също. Както и съпругата ми, между другото.
- Деби споменавала ли е за какво са си говорили с прадядо й?
- Не, не си спомням. Когато порасна, започна да прекарва по-малко време с него. Нали разбирате, възрастните хора и малките деца са като вода и масло. Старците не са никак забавни. - Сведе поглед и добави: - Сигурно и аз не съм й бил особено забавен.
- Добре, разкажете ми нещо за другите снимки.
Половин час по-късно Декър отново закрачи по мрачните улици на града.
Мъжът с камуфлажните дрехи бе проникнал в дома на семейство Уотсън и бе написал на стената кодирано съобщение, замаскирано като музикални ноти. В това бе сигурен.
Нямаше представа какво гласи надписът и не знаеше какво е искал убиецът от Деби. Защо бе избрал тъкмо нея сред всички ученици в „Мансфийлд“? Трябваше да има някаква причина, и то основателна.
Телефонът му иззвъня. Беше Ланкастър.
- От Бюрото смятат, че са разбили шифъра. Основава се на заместване. Бил сравнително елементарен. Във всеки случай, сигурни са, че са го разбили.
- Защо са толкова сигурни?
- Заради съдържанието на съобщението.
- Не ме дръж в напрежение, Мери. Какво се казва в него?
Декър я чу да си поема дълбоко дъх. Явно се страхуваше да го изрече на глас.
- Пише: „Браво, Еймъс! Но в крайна сметка това няма да те отведе до никъде, братле“.
23
Аз съм савант. Не по рождение, а от по-късно. Невероятната ми памет се появи след инцидент.
Декър се бе излегнал върху леглото на едностайния си дом в „Резидънс Ин“. Не спеше. Не можеше да заспи.
Орландо Серел.
Орландо Серел също бе савант. Синдромът се появил, след като на десетгодишна възраст бил ударен по главата с бейзболна топка. В резултат на това бе развил необикновени способности в областта на календарните изчисления и помнеше какво точно е било времето във всеки един ден след инцидента, както и какво точно е правил във въпросния ден.
Даниел Тамет.
Даниел Тамет получил серия от епилептични припадъци като малко дете. Болестта, която едва не се оказала фатална, го бе дарила с един от най-великите умове на века. Той беше в състояние да изрецитира стойността на числото „пи“ с точност до двайсет и два хиляди знака след десетичната запетая или да научи чужд език за една седмица. Бяха го диагностицирали със синдрома на Аспергер и освен това виждаше цифрите и други неща в цвят.
Декър бе погълнал всичката информация, която бе успял да открие, за савантите, придобили състоянието си впоследствие, било в резултат на травма като при Серел, било в резултат на болест като при Тамет.
В света имаше малко саванти и Декър не бе подготвен да се включи в редиците им. Когато Льокроа връхлетя върху него на футболния терен, лекарите, които впоследствие проучиха най-подробно случая, стигнаха до извода, че травмата е предизвикала две промени в мозъка му.
Първо, отворила е канали в мозъка му, които до този момент са били запушени като кухненска мивка. Това позволило на информацията да тече много по-ефективно. Второ, създала е пресечени точки с други невронни вериги, в резултат на което той вижда числата в цвят.
Това обаче бяха само предположения. Декър бе стигнал до извода, че днешните специалисти знаят за мозъка съвсем малко повече от своите колеги отпреди един век.