Приставът влезе в кабинета на съдията. Линч отиде до скамейката на защитата, размени няколко думи с адвоката и зае мястото си.
Вратата, през която въвеждаха обвиняемите, се отвори и Себастиан Леополд пристъпи в съдебната зала. Изглеждаше по същия начин, както и предишния ден.
Двамата полицаи го ескортираха до мястото му, свалиха белезниците му и отстъпиха назад.
Приставът обяви появата на съдията, всички станаха и Абернати влезе и зае мястото си.
Огледа залата и се усмихна доволно, когато видя адвоката до Леополд.
После впери поглед в Линч.
- Извършихте ли психиатричен преглед?
Линч отговори утвърдително. Заяви, че Леополд е напълно вменяем.
Това изненада Декър.
- Господин Леополд, как ще пледирате?
Адвокатът стисна своя клиент под мишницата и двамата се изправиха едновременно.
- Невинен - каза Леополд с твърд и ясен глас.
Адвокатът му заяви:
- Ваша чест, настоявам всички обвинения срещу моя клиент да бъдат свалени. Обвинението не разполага с никакви доказателства, че той има нещо общо с трите убийства.
Линч скочи на крака.
- Освен неговите самопризнания.
- Самопризнания, които той оттегля - отвърна спокойно адвокатът. - Господин Леополд страда от биполярно разстройство, не е вземал лекарства известно време, в резултат на което е изпаднал в емоционална криза. Сега отново взема медикаменти и се радва на отлично ментално здраве, което показват и резултатите от психиатричния тест. - Адвокатът вдигна няколко листа, захванати с кламер. - Разполагаме и с това. Разрешете да ви го покажа.
Абернати му махна да се приближи. Линч забърза след адвоката, който заговори достатъчно високо, за да може Декър да чуе думите му:
- Това е официално заверен доклад от ареста в Кранстън, придружен от снимка и пръстови отпечатъци на господин Леополд, който потвърждава по категоричен начин, че в нощта, когато са извършени въпросните убийства, моят клиент е бил там, на много километри от Бърлингтън. Разполагам и с копия от документите, свързани с ареста на господин Леополд тук. Подложих ги на независима оценка, която постанови, че между снимките и отпечатъците има пълно съвпадение. Това несъмнено е той, което вярвам, че ще признае и прокурор Линч.
Линч отвърна гневно:
- Ваша чест, защитата не е споделила тази информация с нас.
Абернати я изгледа с презрение.
- Прокуратурата може да изиска сведения за предишни арести далеч по-експедитивно от защитата. След като адвокатът на господин Леополд го е направил, трябваше и вие да го направите.
Линч се изчерви.
- За какво е бил арестуван? - попита раздразнено тя.
- За скитничество - отвърна служебният адвокат. - Освободили са го на следващата сутрин. Кранстън се намира на повече от сто километра от тук, а господин Леополд няма автомобил. Нещо повече, полицейският доклад показва, че той е бил арестуван в шест вечерта и освободен на следващата сутрин в девет. Следователно, не би могъл да е замесен в убийствата, които са извършени около полунощ.
Той подаде документите на Линч, която ги прегледа. Когато стигна до последната страница, от самоувереността й не бе останал и помен.
- Може да е имал съучастник - промълви тя.
- Успеете ли да го докажете, това само би укрепило позициите ви - отвърна адвокатът. - За момента обаче не сте доказали абсолютно нищо. Клиентът ми не си е пил лекарствата и неволно е излъгал, че е извършил престъпление, което не би могъл да извърши. Това е целият ви случай в няколко думи, което означава, че обвинението не разполага с нищо.
- Можем да го обвиним в загуба на полицейско време, във възпрепятстване на правосъдието...
- Както вече казах, господин Леополд не си е вземал лекарствата. Не би могъл да извърши съзнателно нито едното, нито другото нарушение.
- Убедена съм, че времето за...
Абернати я прекъсна:
- Разполагате ли с други доказателства освен самопризнанието, съгласно което обвиняемият уж е извършил въпросните престъпления?
Линч отговори, без да прикрива раздразнението си:
- Ваша чест, обвиняемият се е предал сам в полицията и е признал, че е извършителят на престъплението. Не разполагахме с време да съберем доказателства...
- Подписал ли е самопризнанието?
- Да - отвърна твърдо Линч.
- То съдържа ли подробности, които би могъл да знае само истинският извършител?
Въпросът му завари Линч неподготвена.
- Мисля, че... мисля, че не. Щяхме да проведем допълнителни разпити, но....
Абернати я прекъсна отново:
- Значи не разполагате с никакви доказателства, които да подкрепят самопризнанията.