- Каза, че си убил онези хора. Призна го пред мен. Призна го и пред ченгетата. Но тази сутрин заяви, че не си го направил. Сега седиш в този бар и твърдиш, че вероятно си го направил, макар да си бил в арест на сто километра от тук и да е било невъзможно да бъдеш в къщата. Разбираш объркването ми, нали? И това на ченгетата. Кое е лъжа и кое истина? Това трябва да открием.
Леополд се обърна към Декър и го погледна, сякаш го виждаше за пръв път.
- Какво ти пука дали е лъжа или истина?
Дори да се бе сблъскал с този тип в „Севън-Илевън“ преди цели седемнайсет месеца, Декър едва ли се бе променил толкова, че Леополд да не го познае. Вярно, сега беше по-дебел и по-грозен. Следователно Леополд или бе невинен, или бе изпечен лъжец. Декър нямаше представа кое от двете отговаря на истината.
- Случаят ме заинтригува. Не мислех, че ще арестуват някого след толкова време.
- Студено досие, а?
Изразът привлече вниманието на Декър.
- Знаеш какво означава „студено досие“?
- Обичам телевизионната поредица. Понякога я гледам в приюта.
- В приюта за бездомни ли?
Леополд кимна.
- Аз съм бездомен, но трябва да спя някъде. Понякога спя навън. През повечето време спя навън - добави уморено той.
- Защо?
- Защото е по-безопасно. В приюта има разни типове, които са доста опасни.
- И интересът ти към случая се е зародил там? Защото е „студено досие“?
- Мисля, че да.
- Защо точно този случай привлече вниманието ти? Едва ли е единственото „студено досие“. Някой разговаря ли с теб по този въпрос?
Леополд закима. Погледна питието си и отпи отново, без да използва ръцете си.
- Какво си поръча? - попита Декър и погледна чашата му, прикривайки отвращението си към начина, по който пиеше питието си.
- „Камикадзе“ - усмихна се Леополд. - Харесва ми.
- Нали каза, че не пиеш?
- Не пия, защото никога не съм имал пари. Но намерих банкнота от пет долара, които мислех, че съм похарчил. Харесвам камикадзетата.
- Предполагам, че харесваш коктейла от водка, трипъл сек и лайм, а не японските пилоти самоубийци?
Леополд сви рамене равнодушно.
- Когато бях малък, исках да стана пилот.
- Но не и такъв, който разбива самолета си нарочно?
- Не, не такъв.
- Значи си разговарял с някого? И той ти е разказал за случая? Сигурно си се развълнувал. И си решил да го използваш, за да си осигуриш легло и три хранения дневно. Това ли ти казаха, че можеш да получиш срещу самопризнанията? Храна и легло?
- Кой да ми го каже?
Декър допи бирата си и стовари халбата върху барплота с рязко движение, от което Леополд подскочи. Всъщност това бе целта на Декър. Искаше да стресне този хлъзгав като змиорка кучи син.
- Нямам представа. Затова те питам. Този човек имали си име?
- Трябва да тръгвам - каза Леополд и понечи да стане от мястото си, но Декър сложи ръка на рамото му и го задържа.
- Като стана въпрос за три хранения дневно, какво ще кажеш да хапнем нещо? Изглеждаш ми гладен. Ченгетата не са те нахранили за последно, нали?
- Откъде знаеш?
- Измъкна се от обвинение в убийство. Едва ли са останали доволни. Затова не са ти дали нищо. Да си поръчаме нещо и да поговорим.
- Наистина трябва да се прибирам.
- Къде ще отидеш? Чака ли те някой? Мога ли да повървя с теб?
- Че защо ще го правиш?
- Не бързам за никъде, а ти ми се струваш интересен човек. В този град няма много интересни хора.
- Този град е пълен с тъпаци.
- С тъпаци? Да, прав си, пълен е с тъпаци. Сещаш ли се за някой такъв?
Леополд се надигна отново и този път той не го спря.
Барманът го наблюдаваше. Последното нещо, от което се нуждаеше Декър, бе да повикат полиция заради държането му.
- До скоро, Леополд - каза той.
Можеш да се обзаложиш, че ще се видим скоро, много скоро.
Леополд излезе от бара. Декър изчака петнайсетина секунди и също си тръгна. Възнамеряваше да го проследи, да види къде „ще се прибере“.
Но когато се озова навън, от Себастиан Леополд нямаше и следа.
25
Декър тръгна по улицата и измина стотина метра първо в едната, после в другата посока. Отстрани на бара имаше пресечка, но тя завършваше без изход. От там не се виждаха никакви врати с изключение на служебния вход на бара и на съседната аптека, но и двата бяха затворени с решетки, а решетките - заключени. Нямаше други странични улички, по които Леополд да изчезне за петнайсет секунди, дори да спринтираше с всички сили. Декър надникна в бара, за да се увери, че Леополд не се е върнал там, ала той не беше вътре.