- „Мансфийлд“? - попита жената от другия край на линията. - Това не беше ли училището, в което загинаха децата?
- Точно така - отвърна Декър. - Опитваме се да разберем как е проникнал убиецът и как се е измъкнал. Тъй като „Мансфийлд“ се намира в непосредствена близост до военната база „Макдоналд“, предположихме, че между двете може да има подземен проход или нещо подобно. Бихме искали потвърждение и указания как да влезем, без да се налага да обръщаме цялото училище с главата надолу.
- Ще ми трябва писмено заявление, което да бъде разгледано и одобрено по надлежния ред.
- Добре, но колко време ще отнеме това разглеждане и одобрение? Издирваме убиец, отговорен за смъртта на много деца. Колкото повече време минава, толкова по-далече ще избяга.
- Бих искала да ви обещая, че ще стане бързо. Но това все пак са въоръжените сили на Съединените щати. Единственото място, на което действаме по-бързо, е бойното поле. Тиловите ни служби не са особено експедитивни.
Декър попита къде да изпрати искането и затвори телефона.
Погледна Ланкастър, която се бе облегнала на капака на колата си и бе изпушила не една, а три цигари, докато той си играеше на въпроси и отговори с армията.
Ланкастър захвърли последния си фас и го стъпка с тока на обувката си.
- Е?
- Ще се пенсионираме, преди да получим отговор от тях.
- И какво ще правим?
- Изглежда, че ще трябва да открием скривалището сами.
28
Декър и Ланкастър оглеждаха училищния стол, застанали в срещуположните му краища.
- Струва ми се логично входът да е тук - каза Ланкастър. - Голямо помещение, в което се събират много ученици. В случай на необходимост лесно могат да се спуснат в скривалището.
Декър кимна, но не каза нито дума.
Тя продължи:
- Ако входът е тук, трябва да е скрит зад нещо. Зад печките или хладилниците?
Декър поклати глава.
- Едва ли е зад нещо толкова масивно. До него трябва да има лесен достъп в случай на тревога.
- Тогава най-вероятно е зазидан или покрит с нещо - отвърна Ланкастър.
- Но убиецът не би могъл да разбива стени, подове или тавани, защото така ще вдигне шум и ще остави следи откъде е минал.
- Да, но той все пак е оставил следи. Не си забравил развалената храна във фризера, нали?
- Направил го е нарочно. Лесно е можел да намали температурата, преди да излезе. Дори не е било необходимо да прекарва цялата нощ във фризера. Искал е да разберем, че е бил там. Но не е искал да открием как е изминал разстоянието от единия до другия край на училището. Ето защо е оставил следите от смазка на тавана, прахта на пода. Класическа заблуда. Той си играе с нас, Мери. Губи ни ценно време. Това е добре за него и лошо за нас.
Ланкастър продължи да се оглежда.
- Търсим таен вход, без да имаме представа как е запечатан и къде се намира.
- Терминът „запечатан“ може да означава много неща. Важното е, че онзи тип се е сприятелил с Деби поради една-единствена причина и тя е да научи за тунела.
- Стига, Декър! Откъде ще знае, че трябва да пита точно нея?
- Аз научих за скривалището на базата на наблюдения, умозаключения и съвсем бегло проучване. Той може да е направил същото. Градът е относително малък. Има много начини да разбере, че Саймън Уотсън е работил в базата. Може да е открил, че е живял у Джордж и Бет. Може да се е сприятелил с Деби, за да провери дали тя знае нещо. А тя, разбира се, е знаела.
- Това изисква сериозен предварителен анализ и планиране.
- Което очевидно е силата на убиеца.
Декър закрачи напред-назад пред една стена.
Ланкастър забеляза това.
- Обзалагам се, че тези правила не са се променили за шейсет години. Предполагам, че и ти си ги спазвал, когато си учил тук, нали? - попита тя с усмивка.
Правилата, които имаше предвид, бяха окачени на стената, която Декър оглеждаше. Те изискваха от учениците да говорят тихо, да не се замерят с храна, да не ядат от чуждите чинии, да не оставят кутии от мляко по масите, да изхвърлят остатъците в кофите за боклук, да не тичат и прочие, и прочие.
- Еймъс, казах...
Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи, докато вървеше бавно покрай стената, покрита с ламперия, и оглеждаше пода.
- Какво виждаш тук, Мери?
Тя се наведе и огледа мястото, което Декър й посочи.
- Някакви следи. Вероятно от обувки на ученици.
- Не мисля така. В „Мансфийлд“ няма униформи. Повечето момчета ходят с маратонки. Доколкото видях, повечето момичета също носят маратонки или равни обувки, или обувки на платформа. Те не биха оставили подобни следи. Линолеумът е издраскан. Драскотините не са малки, като от остри токчета, а са продълговати. И леко извити. Освен това са няколко.