- Добре, какво смяташ, че е това?
Декър пристъпи към масивен панел от ламперията, върху който бяха окачени правилата в училищния стол. Панелът се спускаше до пода и почти опираше в тавана.
- Не се виждат панти - отбеляза той, - но въпреки това...
Заби пръсти в ръба на дървения панел и задърпа. Повтори процедурата на различни места. Направи същото и от другата страна. Накрая, след като в продължение на цели десет минути ту дърпаше, ту натискаше, чу тихо изщракване и панелът помръдна. Той го задърпа и успя да го свали. Появи се двойна дървена врата, много стара и боядисана в цвета на стената.
- Погледни пода - каза Декър.
Ланкастър забеляза чифт пресни триъгълни следи по линолеума, точно зад мястото, където бе стоял дървеният панел.
- По дяволите, Еймъс! Следите по пода са от отварянето на вратата!
- С течение на времето пантите провисват. Това е довело до следите по пода. - Той докосна с пръст една от пантите и пръстът му потъмня.
- Смазвана е съвсем наскоро.
От вътрешната страна на дървения панел имаше малка топка.
- За какво е това?
Декър се замисли за миг.
- За да върнеш панела на мястото му, като влезеш вътре.
- Ясно. Но защо са оставили вратата? Ако са искали да „запечатат“ прохода, както се изразяват, защо просто не са го зазидали?
- Нямам представа, Мери. Една тухлена стена сигурно е щяла да струва по-скъпо. А може да са искали да си осигурят сравнително лесен достъп, в случай че им се наложи да го използват отново.
- Може.
- Не виждам отпечатъци, но да не рискуваме все пак. Неслучайно съществува такова понятие като латентни отпечатъци.
Той взе един нож от кутията, оставена на плота, за да повдигне най-обикновеното резе, залостило двете крила на вратата. Те се отвориха безшумно.
Появиха се стъпала, които се спускаха в непрогледен мрак.
Декър се върна в стола и грабна аварийния фенер, окачен на стойка до витрините за самообслужване.
- Готова ли си?
- Не трябва ли да повикаме останалите? - попита притеснено Ланкастър.
- Ще го направим, но след като проверим къде ще ни отведе проходът.
- Ами ФБР?
- Майната му на ФБР, Мери! Случаят е наш, а не техен. - Погледна я и попита: - С мен ли си?
Ланкастър кимна и го последва по стъпалата.
Слязоха долу. Декър обиколи мястото с лъча на фенера.
- Виж това!
На едната стена бяха подпрени две големи парчета талашит. От тях стърчаха изкривени пирони.
- Ето как са запечатили тунела - каза Декър. - Забелязах дупки от пирони върху рамката на двойната врата. Талашитът е бил закован отгоре. Ако някой все пак е успеел да отмести панела, пак е нямало да види вратата.
- Смяташ ли, че стрелецът е направил това?
Декър освети пода.
- Би трябвало. Стърготините на пода са сравнително пресни.
- Което означава, че е свършил всичко това предварително. Не е възможно да изкърти талашитените плоскости в учебен ден. Шумът е щял да привлече внимание.
- Може да го е направил предишната нощ. Излязъл е от фризера и се е заловил за работа. Не е имало кой да го чуе. Отместил е панела, махнал е плоскостите, отключил е дървените врати и е прибрал всичко в прохода.
- Сигурно това е причината да се скрие във фризера, Еймъс.
- Възможно е.
Декър отново посочи пода. В прахоляка ясно се виждаха следи от стъпки.
Два чифта стъпки, които се открояваха съвсем ясно и водеха надолу в мрака.
- Мини отдясно, Мери, за да не повредим следите. И ги снимай с телефона си.
- Добре, но защо стъпките са два чифта? За двама души ли става въпрос?
Декър се наведе и ги освети.
- Не. Следите изглеждат идентични. Не са оставени от двама души, които са вървели един до друг. Разстоянието между тях е прекалено малко. Но двата чифта следи ми се струват напълно логични.
- Защо?
- Ела.
Продължиха напред, като правеха снимки почти на всяка крачка. Преминаха през масивна стоманена врата, дебела трийсетина сантиметра, която отвориха съвсем лесно, тъй като бе окачена на хидравлични панти.
- Бронирана врата - отбеляза Декър.
Озоваха се в обширно помещение, широко поне дванайсет метра и два пъти по-дълго. Подът беше от бетон, стените и таванът - също. Постери съветваха какво да се прави в случай на бедствие. Върху някои от тях бяха отпечатани черепи и кости, универсалният символ за опасност. Покрай стените бяха наредени стари метални шкафове със занитени върху тях ламаринени табели. На една пишеше ГАЗОВИ МАСКИ, на друга - ПЪРВА ПОМОЩ, на трета - ВОДА И ХРАНА. Навсякъде имаше прах и паяжини, въздухът бе застоял, изпълнен с миризма на плесен.