- Помещението трябва да има независими източници на въздух - отбеляза Декър. - При ядрен удар не би трябвало да се ползва въздух от атмосферата.
- Но помещението не е изолирано. Дишам нормално.
- Което означава, че има и вентилация, която позволява на служителите да обновяват периодично запасите, но тя би трябвало да се изключва при сигнал за тревога.
Продължиха да следват отпечатъците по пода, прекосиха бомбоубежището и се озоваха пред втора бронирана врата, зад която започваше друг тунел, същият като онзи, от който бяха дошли. На всеки няколко секунди светкавицата на телефона на Ланкастър прогонваше мрака, тъй като тя заснемаше следите, които продължаваха и в тунела.
Декър броеше стъпките си наум. Озоваха се пред нови стъпала, водещи нагоре. Следите продължаваха и по тях. Изкачиха стъпалата, но се озоваха пред плътна стена.
- Нима тунелът е задънен? - учуди се Ланкастър.
- Невъзможно - отвърна Декър и опипа краищата на стената отстрани и отгоре. Пръстите му намериха ръба и той задърпа. Стената поддаде.
- Валсово дърво - каза той, повдигна панела с лекота и го отмести встрани.
От другата страна на прохода имаше тясно пространство, запълнено с боклуци. Проходът завършваше с врата.
- Военните не биха затворили тунела с балсово дърво - отбеляза Ланкастър.
- Със сигурност не. Но, за разликата от училищния стол, където входът е скрит, тази стена е била поставена в случай, че някой отвори вратата. Всъщност е имало друга стена, която убиецът е заменил с балсовото дърво. Панелът изглежда солиден, но лесно може да бъде свален.
- Това изисква много работа, Еймъс. Не би могъл да се справи с всичко само за една нощ.
- Но ако е идвал и друг път нощем, е разполагал с достатъчно време да свърши всичко необходимо.
- Но как? Не би могъл да разчита, че всяка вечер ще има училищна пиеса? Как е донесъл триони и прочие оборудване?
- Не съм сигурен как го е направил. - Декър освети пода с фенерчето. - Погледни това място точно пред стената. Няма много прах. Тази купчина боклуци е стояла пред стената, но е преместена, за да не пречи.
Декър огледа дръжката за отпечатъци и използва ножа, който бе взел, за да натисне езичето на бравата.
- Заключено е. Ще ми трябват няколко секунди.
Подаде фенерчето на Ланкастър и извади шперцовете от джоба си.
- Стандартно оборудване на частен детектив? - каза иронично тя.
- Никога ли не си отключвала чужда врата като ченге?
Минута по-късно вратата се отвори на около две педи и опря в нещо.
- Какво е това? - прошепна Ланкастър.
Декър забеляза, че е извадила пистолета си. Лявата й ръка продължаваше да трепери.
- Нещо блокира вратата. - Той пъхна глава в отвора и разбра къде се намират. - Това е складът към работилницата по трудово. Идвах тук по-рано. Вратата опира в купчина стари климатици. Затова не я видях преди. Климатиците я скриват от мястото, на което бях застанал.
- Явно, че когато сме претърсвали помещението, никой от нас не е видял вратата по същата причина.
- Именно.
Ланкастър огледа процепа.
- Мога да се промъкна.
Завъртя се настрани и се провря с лекота през пролуката. Огледа се.
- Ако натиснеш малко по-силно, аз ще задържа климатиците да не паднат.
Декър натисна вратата с цялото си тяло, помести климатиците, които Ланкастър подпираше, и отворът се разшири.
- Добре, Еймъс, има достатъчно място да минеш.
Декър се промуши с мъка през отвора, огледа купчината климатици, а после се взря в пода.
И се намръщи.
- Какво има? - попита Ланкастър.
- Тук няма прах, така че няма и следи от стъпки.
- Но нали видяхме, че водят насам? Трябва да е влязъл тук.
- Съгласен съм. Да предположим, че е минал оттук и е излязъл през стаята по трудово.
Напуснаха склада и влязоха в работилницата с инструментите и масите.
- Как обаче е разбрал, че в работилницата няма да има никой? - учуди се Декър.
- О, ти не чу ли? - попита Ланкастър. Звучеше доволна, че знае нещо повече от него.
- Какво?
- Учителят по трудово е напуснал в края на миналата учебна година. Не намерили заместник и отменили часовете.
- Ето защо вратата на стаята беше заключена. Убиецът е знаел и това. Сигурно Деби му е казала, че часовете по трудово са отменени.
- Беше прав, Еймъс. Именно така е прекосил училището от единия до другия край, без никой да го види.
Той кимна.
- Всъщност го е направил два пъти. Излязъл е от фризера, минал е през тунела, появил се е в коридора от работилницата и е започнал да стреля на път към предната част на училището. После се е върнал в стола, затворил е вратата след себе си и отново се е спуснал в тунела.