-Членуваше в разни клубове и кръжоци. Имаха сбирки. Понякога се прибираше късно. Обикновено си идваше по тъмно. Защо питате? Важно ли е?
- Може да се окаже важно. Благодаря.
Декър затвори. Знаеше, че Деби Уотсън не е ходила на никакви сбирки. Усамотявала се е с Исус в тяхното тайно местенце.
Позвъни на Ланкастър и я уведоми какво е открил.
Прибра телефона, седна на един стар варел за бензин и зачака със затворени очи. Предполагаше, че едва ли ще му се наложи да чака дълго. Нали бе оставил вратата отворена.
Чу стъпките им. Можеше да отвори очи, ако принадлежаха на един човек. Но те бяха десетки. Затова остана със затворени очи. Убийците обикновено идваха сами, не бяха придружавани от цели армии.
Отвори очи и видя специален агент Богарт.
- Още едно логично заключение? - попита федералното ченге.
- Още едно логично заключение - отвърна Декър.
Зад гърба на Богарт се появи многобройна група агенти на ФБР и ченгета от Бърлингтън. Ланкастър пристъпи напред и каза:
- Обадих се на Мак. Идва насам.
Декър кимна.
- Как открихте всичко това? - попита Богарт.
Той му изложи кратка версия на своите размисли и заключения.
- Ако бяхте споделили с нас разговора си с Бет Уотсън, може би щяхме да ви помогнем за това. - Богарт посочи наоколо. - Може би щяхме да го открием по-рано.
- Може би.
Богарт нареди на хората си да претърсят халето и района около него, след което придърпа стара дървена пейка и седна до Декър. Ланкастър се навърташе около тях.
- Значи убиецът се е сприятелил с Деби Уотсън, разбрал е за този проход и го е използвал, за да избяга, така ли? - попита агентът.
- Използвал го е, за да проникне в училището и за да избяга. Благодарение на тунела е можел да идва и да си отива, когато си поиска. Прелъстил е Деби. Той е зрял мъж, а тя - тийнейджърка, която лесно се впечатлява, а и семейството й не от най-свестните. Вероятно са си уговаряли срещи, за които никой не е знаел. Явно се е чувствала много специална.
- Ще се свържем с армията и ще поискаме цялата информация за базата.
- Желая ви успех!
- Изненадан съм, че никой не е знаел за прохода - отбеляза Богарт. - Освен семейство Уотсън.
- Базата е построена през четирийсет и шеста или там някъде, което означава, че повечето хора, ангажирани в строителството й, отдавна са мъртви. Съмнявам се, че са споделили с децата си, вероятно единствено ръководството на училището е знаело за съществуването на тунелите. Възможно е никога да не са ги използвали. Възможно е никога да не са провеждали аварийно учение в бомбоубежището. Дори да са го направили, учениците от онези години също са доста възрастни вече. А военните, които са служили в базата, са били прехвърлени на други места.
Ланкастър добави:
- И да са останали хора, които знаят за тунелите, съмнявам се, че би им хрумнала възможността някой убиец да ги използва, за да влиза и излиза от училището. Вероятно смятат, че входовете отдавна са зазидани. Хората са убедени, че след стрелбата убиецът просто се е измъкнал някак си.
Богарт кимна.
- От тук би могъл да проникне много по-лесно в училището. Той обаче се е крил в стола и е кръстосвал напред-назад из сградата. Защо?
- Нямам представа - отвърна Декър. - Отначало решихме, че се е нуждаел от време, за да свали фалшивата стена към тунела откъм училищния стол. Сега обаче съм убеден, че е идвал тук доста често, което означава, че е могъл да проникне в училището по всяко време. С две думи, нямам представа защо се е крил в стола.
- Мислех, че знаете всички отговори.
- В такъв случай грешите.
Богарт го изгледа замислен.
- Наистина не забравяте нищо, нали? - Декър не отвърна на погледа му. Богарт се помести по-близо до него и каза тихо, за да не чуе никой друг: - Как сте устроен, Декър? Какво е онова нещо в главата ви, което ви позволява да правите онова, което правите?
Декър се престори, че не го е чул.
- Винаги ли се самоизключвате, когато някой се опитва да подхване разговор с вас?
- Социалните ми умения не са от най-добрите - отвърна Декър. - Казах ви го вече.
- Но можете едновременно да вървите и да дъвчете дъвка. Следователно, ако притежавате някакви по-специални умствени способности, те не са се отразили на умението ви да функционирате и да общувате.
Сега вече Декър го погледна.
- Защо го казвате?
-По-големият ми брат е аутист. Брилянтен ум в своята област. Но не може да общува с хора. Не е в състояние да проведе дори най-обикновен разговор, освен да изломоти няколко думи. В същото време е високофункционален и може да работи.