Застана вдясно от нея, стиснал пистолета с двете си ръце. Тогава отново чу същото стържене.
Отвън имаше нещо. Или някой.
Беше правил това много често като полицай. Само че в обратната посока. Бе стоял от външната страна на вратата, а не от вътрешната.
Откачи веригата, застана отстрани, хвана дръжката на бравата, преброи до три и отвори рязко. Изскочи през вратата и насочи пистолета първо наляво, после надясно.
Спря и я зяпна смаяно. Тя висеше на куката, на която бе окачена външната лампа. Краката й се полюшваха и стържеха леко стената.
Той постави пръсти върху каротидната й артерия, за да провери пулса. Действията му бяха автоматични. Беше мъртва, очите й бяха изцъклени и сякаш от стъкло.
Специален агент Лафърти бе приключила с воденето на записки.
Декър огледа тялото й, но не откри следи, които да му подскажат причината за смъртта й.
Обърна се, хукна по терасата и слезе тичешком по външните стълби. Тя едва ли висеше там отдавна. Който и да го бе направил, трябваше да е наблизо. Извади телефона си и набра 911. Съобщи на диспечерката най-важното, което побра в три изречения. После се обади на Ланкастър. Тя отговори едва на третото позвъняване. Часът бе три сутринта. Още първото му изречение я разсъни напълно. След второто я чу да се облича.
Той прибра телефона си и хукна към паркинга пред „Резидънс Ин“. Огледа се. Ослуша се за шум на двигател или за отдалечаващи се стъпки. Не чу нито едното, нито другото, а само запъхтяното си дишане. Спря и се наведе в опит да напълни дробовете си с кислород. Целият трепереше и имаше чувството, че стомахът му ще се преобърне. Когато вдигна глава, я видя. Армията от тройки настъпваше към него с вдигнати ножове, готова да ги забие в тялото му. Знаеше, че не е истинска, но тази нощ го обзе такъв ужас, сякаш я виждаше за пръв път.
Декър се приведе още повече и повърна на асфалта, като опръска босите си замръзнали крака.
Когато се изправи, чу първата сирена и звукът й прогони армията от тройки. Минута по-късно към първата сирена се присъедини и втора.
Той успя да изкачи стъпалата до стаята си. Подпря се на парапета и погледна тялото на Лафърти. Искаше да откачи тялото й, да го положи внимателно на пода и да затвори очите й. Искаше тя да изглежда като заспала. Въпреки насилствената смърт можеше да й придаде тих и спокоен вид. Не беше успял да направи това за семейството си.
Не можеше да го направи и сега, защото щеше да компрометира местопрестъплението. Затова не помръдна от мястото си. Когато полицейските коли влетяха на паркинга, той влезе в стаята си, остави пистолета на нощното шкафче и пак излезе на терасата. Патрулните полицаи вече спринтираха по стълбите. Спряха на метър от него.
Декър вдигна служебната си карта. Не познаваше никого от двамата и не искаше да останат с грешни впечатления.
- Еймъс Декър. Аз се обадих. Детектив Ланкастър ще дойде всеки момент.
Ченгетата го изглеждаха изпитателно с извадени пистолети. Единият пристъпи напред и огледа картата. Обърна се към другия и каза:
- Видях го вчера в училището. Беше заедно с детективите. Всичко е наред.
Полицаите прибраха оръжията и впериха погледи в мъртвото тяло на Лафърти.
- Това е специален агент Лафърти от ФБР — каза Декър. - Би трябвало да сте видели и нея в училището.
Те поклатиха глави. Единият от тях възкликна:
- Мамка му, федерална! Как е умряла?
- Нямам представа. Няма явни следи.
- Добре.
Декър отстъпи крачка назад от тялото.
- Едва ли ви казвам нещо ново, но бях ченге в продължение на двайсет години. Би трябвало да обезопасите периметъра, да повикате криминолозите и съдебен медик. Сигурен съм, че детектив Ланкастър е уведомила когото трябва, но както сами казахте, жертвата е федерален агент и трябва да следваме правилата буква по буква.
- Веднага ще се обадя - каза единият.
- Аз ще донеса полицейска лента - каза другият.
Декър посочи отворената врата.
- Това е моята стая. Чух шум и излязох да проверя. Тогава я видях. Слязох на паркинга. Там обаче нямаше никого. Не чух шум от автомобил. Нито стъпки. И повърнах долу на паркинга. Отвикнал съм да тичам.
- Добре, господин Декър. Ще ви помоля да се приберете в стаята. Сигурен съм, че детектив Ланкастър ще ви се обади, когато пристигне. - Полицаят погледна трупа и попита: - Сигурен ли сте, че е мъртва?
- Няма пулс. Проверих. И е студена. Мъртва е от известно време.
Декър се върна в стаята си, наплиска лицето си в банята, седна на леглото и зачака.
Знаеше къде живее Ланкастър. Предположи, че ще пристигне за трийсетина минути. Десет минути по-късно чу някаква суматоха пред вратата.