- Копеле мръсно!
Декър се облегна и плъзна по масата плик, който извади от джоба си.
- Самолетен билет. Еднопосочен. Ще те отведе колкото се може по-далече от тук. Полетът е след три часа. Не се ли качиш на борда, чекът ще бъде анулиран. Разполагаме с хора, които да потвърдят това, така че не прави глупости.
- Къде е чекът? - попита измамникът.
Декър извади друг плик.
- Първо трябва да подпишеш това.
Мъжът извади единствения лист и го прегледа набързо.
- Но това е...
- Това гарантира, че дамата никога няма да се сети за теб, освен за да направи някоя неприятна асоциация. Което означава, че направиш ли опит да се върнеш тук, няма да имаш никакъв шанс.
Мъжът обмисляше трескаво случващото се, опитваше се да разбере какво означава всичко това.
- Шантажираш ме, значи, с тези снимки и използваш факта, че съм женен, за да ме накараш да подпиша. Не се ли съглася, ще й покажеш снимките и ще й кажеш, че съм женен. И смяташ, че тя ще се разочарова от мен и ще ми обърне гръб?
- Ти си истински гений.
Мъжът се ухили противно.
- Имам десетина мацки като нея - каза той. - И то доста по-красиви. Тя искаше да ме прелъсти. Аз се дърпах. Видя снимките. У дома ме чака филе миньон. Защо да се задоволявам с хамбургер, макар и в комбинация с попечителски фонд? Тя е такава глупачка! И не изглежда чак толкова добре въпреки парите на баща си!
- Господин Маркс те е надушил отдалече, нищо че малкото му момиченце не е разбрало що за стока си. За съжаление, Джени и преди се е увличала по отрепки като теб. Макар да заслужава нещо по-добро.
Декър не познаваше Джени Маркс и не се интересуваше от романтичните й похождения. Направи тези коментари само защото искаше да накара Слик да продължи да говори. Да излее яда си.
- Тя ли заслужава нещо по-добро? Господи, нямам представа защо изобщо се захванах с нея! Можех да си намеря по-готина мацка, без дори да си мръдна пръста. И нямаше да ми се налага да слушам глупостите й.
Декър чу повече, отколкото му трябваше, но започваше да се наслаждава на сцената.
- Наричаш я глупава? Наистина ли? Завършила е престижен колеж.
- Всъщност тя не е глупава. Тя е направо малоумна.
Е, забавлението свърши.
Декър взе неподписания лист и го прибра в плика със снимките, който пъхна в джоба на палтото си.
- Какво правиш, по дяволите? - попита изумен мъжът.
Вместо отговор Декър извади миниатюрен диктофон и натисна бутона за възпроизвеждане.
- Сигурен съм, че дамата ще остане очарована от описанието, което й направи - заяви Декър. - Какъв хамбургер, между другото? От телешко ли? Или органичен?
Измамникът го гледаше смаяно.
Декър прибра диктофона и побутна еднопосочния билет към Слйк.
- Ще ти позволим да го задържиш. Гледай да се качиш на самолета. Следващият, когото изпратят, ще бъде по-едър от мен и няма да счупи само пръстите ти. Ще те потроши целия.
Мъжът изрече жално:
- Няма ли да получа парите?
Декър се изправи с думите:
- Както вече казах, ти си истински гений.
4
Декър седеше на леглото в единствената си стая с размерите на затворническа килия. Срещаше се с клиентите си в ресторанта на „Резидънс Ин“, тъй като месечната му такса включваше и закуска на шведска маса. Хотелът определено губеше пари от тази договорка. Декър препълваше по няколко чинии, които отнасяше на масата си. И загребваше така, сякаш в ръцете му имаше не вилица, а лопата.
Получи чека си от служител на господин Маркс. Приятел от полицията го бе препоръчал на богаташа като човек, който може да решава деликатните проблеми, свързани с празноглавата му дъщеря, която постоянно се влюбваше във възможно най-неподходящите мъже. Декър никога не се бе срещал със самия Маркс, само с негови представители. Нямаше нищо против; съмняваше се, че милионерът ще му позволи да изцапа скъпите му мебели. Затова се срещна в бара на хотела с двама млади натегачи с костюми за по хиляда долара, които отказаха дори да опитат кафето. Вероятно пиеха само двойно еспресо, приготвено от бариста, обслужващ лъскава кафемашина. По израженията им съдеше, че са изпълнени с чувство на превъзходство. За срещата си с тях бе облякъл най-хубавата си риза, тоест - другата.
Татко Маркс му бе отпуснал бюджет от сто хиляди долара, за да се отърве от измамника, впил се като кърлеж в кожата на дъщеря му. След като проучи Слик, Декър заяви, че ще реши въпроса за доста по-малка сума. И бе удържал на думата си. Цената всъщност се оказа еднопосочен самолетен билет. Нищожна сума за богаташа.