Ланкастър водеше. Накрая мина през двукрила летяща врата. Декър я последва. Помещението, в което се озова, бе голямо, изпълнено с множество рафтове и маси от неръждаема стомана, три от които бяха заети от трупове, покрити с бели чаршафи. От тавана висяха подвижни душове, които приличаха на пръскачки за поливане, а шкафовете бяха пълни с бутилки и инструменти. В съседното помещение се разнесе вой на трион. Декър бе чувал този звук и преди. Явно отваряха нечий череп. Запита се дали е на жертва от гимназията „Мансфийлд“, дали сега мозъкът на някой ученик или ученичка ще бъде изваден, измерен, претеглен.
Около масата в дъното се бяха събрали няколко души. Сред тях бе и Богарт. Отново бе облечен в костюм с вратовръзка, на която дори имаше игла, а по ризата му нямаше и една гънка. Всяко косъмче от косата му бе пригладено на мястото си. Самото въплъщение на професионализма. Но подпухналото му лице, зачервените очи и отпуснатата стойка говореха съвсем друго. До него стояха още двама агенти и един мъж, когото Декър познаваше - главният съдебен лекар. Да, не биха позволили на обикновен патоанатом да се заеме с агент на ФБР. Декър дори бе изненадан, че не са повикали специалист от Бюрото.
Богарт вдигна поглед, когато ги чу да приближават. Кимна, поздрави Декър с мрачен поглед и отново се обърна към тялото под чаршафа.
Ланкастър попита съдебния лекар:
- Какво знаем до момента?
- Както е отбелязал колегата още на местопрестъплението, причината за смъртта е прободна рана в сърцето. Тялото е местено след настъпването на смъртта. Трупните петна свидетелстват за това. Кръвта се е събрала в тъканите на гърба, но тялото е намерено окачено на кука за лампа. - Медикът отметна чаршафа и показа едната ръка на Лафърти. Повдигна я с усилие заради вкочаняването. - Тъканите започват да се отпускат, най-вече челюстта и вратът, което потвърждава повече или по-малко първоначално установения час на смъртта.
- А околната температура? - попита Декър. - Беше студено.
- Колегата, който е работил на място, е отчел външната температура. Жертвата е била инжектирана с много мощен седатив. Открихме следи от него. Той е трябвало да й отнеме възможността да се съпротивлява.
- Да не забравяме и осакатяването на половите органи - каза Декър.
Съдебният лекар кимна. Но когато понечи да вдигне чаршафа, за да разкрие долната половина от тялото й, Декър го спря.
- Вече сме го виждали.
Медикът погледна въпросително Ланкастър. Тя на свой ред се обърна към Богарт и заяви:
- Не съм му казала. Реших, че е най-добре да го види сам.
Богарт кимна и погледна другите двама агенти, едри широкоплещести мъже, които изглеждаха готови да убият някого, когото и да било.
- Обърнете я.
Медикът дръпна чаршафа и разкри тялото на специален агент Лафърти. Кожата й беше много бледа. Разбира се, вече й бяха направили аутопсия, разрезът във формата на буквата Y разсичаше трупа по грозен и страховит начин; приличаше на полуотворен цип, сраснал се с плътта. Кожата на лицето й бе поувиснала малко, защото бе обелена и отново опъната. Черепът й бе разрязан с трион, а мозъкът й бе изваден, преди да дойде ред на обратната процедура и всичко да бъде върнато на мястото му.
Когато обърнаха тялото й, бледият цвят изчезна. Кожата отдолу бе виолетовочервена от стеклата се кръв.
Декър обаче не гледаше това. Гледаше нещо друго на гърба й.
Пристъпи напред, защото промяната в цвета на кожата го бе направила почти незабележимо.
И тогава го видя добре. Беше съобщение.
Някой бе изрязал думи с върха на нож, използвайки тялото й като хартия. Съобщението бе на два реда.
Кога ще свърши това ли, братле?
Ти ми кажи.
33
Всички излязоха заедно отвън. Богарт погледна хората си и каза:
- Оставете ни за две минути. Ще се видим при колите. - След като агентите си тръгнаха, Богарт се обърна към Ланкастър. - Искам да си поговорим насаме с партньора ти.
Ланкастър погледна Декър, който каза:
- Ще се видим по-късно. Мери.
- Сигурен ли си?
- Сигурен е - отвърна рязко Богарт.
Ланкастър впери поглед в него.
- Съжалявам за агент Лафърти.
- Специален агент Лафърти. Благодаря.
Тя се обърна и се отдалечи. Погледна ги през рамо, преди да свие зад ъгъла, и изчезна. В следващия миг Богарт сграбчи Декър и го блъсна в тухлената стена на моргата. Притисна го с ръка под брадичката като с лост.
- Добре, дебело копеле, да си изясним нещата още сега.
Богарт бе едър, як и в много по-добра форма от Декър. Освен това кипеше от омраза, което му даваше допълнителни сили. Но пък Декър тежеше поне с петдесет килограма повече и навремето бе играл футбол в професионален отбор.