- Но как е възможно да си вбесил този, другия... и да не го помниш? След като те мрази до такава степен, че да избие толкова хора?
- Не мога да ти отговоря, защото самият аз нямам отговор. Но ти обещавам, че ще го открия.
34
Декър се взираше във вратата на бара. После погледна вдясно и вляво. И съседните тухлени сгради изглеждаха занемарени.
Той изкачи стъпалата пред входа и се озова в тъмния задимен салон.
Огледа се и видя двама мъже с вид на работници, които пиеха бира в сепарето отзад. До висока кръгла маса стоеше жена с чаша бяло вино в едната ръка и недопушена цигара в другата. Проследи с поглед как тя остави чашата и подпря цигарата върху черния пластмасов пепелник, после извади от чантата си червило и огледалце и начерви устните си.
Декър ги подмина и се запъти към бара, зад който стоеше същият барман. Седна и си поръча „Корс“ Барманът му наля халба, отряза пяната с нож за масло и плъзна чашата към него. Декър му подаде пет долара и му каза да задържи рестото. Това привлече вниманието на мъжа.
- Идвали сте тук и преди - рече барманът.
Декър кимна и отпи от бирата си.
- Да. С един човек.
- А, да! Онзи, смахнатият!
- Идвал ли е отново?
- Не - отвърна мъжът и започна да бърше махагоновия плот. Използваше платнена кърпа, която въртеше с енергични кръгови движения.
- А идвал ли е преди това?
- Един-два пъти.
- Разговаряли ли сте?
- Той не говори с никого. Освен онзи път с вас.
- Наблизо ли живее?
- Нямам представа. Не съм го засичал из квартала.
- Не виждам сервитьорката.
- Точно така - подсмихна се барманът.
- Какво стана с нея?
- С нея? - Този път мъжът се засмя, спря да бърше плота, опря лакти на него и каза: - Наричаш я нея вместо то. Аз не я наричам нея.
- А защо то?
Барманът посочи Декър с пръст и отвърна:
- Много добър въпрос. Но не аз наемам персонала тук. Аз само разливам напитките, бърша чашите и от време на време изхвърлям някой нафиркан през вратата.
- Кой тогава наема персонала?
- Шефовете, които и да са те в момента. Това място беше препродадено четири пъти за последните три години. Аз обаче оставам, макар че бих се махнал в мига, в който си намеря по-добре платена работа.
- Искаш да кажеш, че е мъж, преоблечен като жена?
- Травестит или нещо подобно. Не съм сигурен. Не съм проверявал, така че няма как да съм сигурен. Не си падам по такива неща.
Декър затвори очи и кадрите пробягаха през главата му.
Висока, слаба, с руси къдрици.
Които скриваха голяма част от лицето й. Или от лицето му.
Ами адамовата ябълка, която винаги издаваше травеститите, тъй като можеше да бъде отстранена единствено с операция?
- Разполагате ли с някаква информация за тази личност? Име или адрес? Някакви данни, които е предоставила при постъпването на работа?
- Шефовете се занимават с това. А те дори не са местни. Май са от друг щат. Мисля, че притежават няколко бизнеса, които са обединили в една фирма. Обзалагам се, че изкарват купища пари, за разлика от мен.
- Тук не разполагате с досиета на персонала, така ли?
- Не.
- А кой я интервюира, преди да постъпи на работа?
- Дойде от някаква агенция.
- Знаете ли от коя?
Барманът погледна Декър.
- Да не би да си падаш по такива?
Декър извади временната си полицейска карта.
- Работя по един случай. Може да се наложи да поговоря с този човек.
Мъжът огледа документа и каза:
- Добре. Честно казано, нямам представа от коя агенция дойде. Това нещо се появи един ден и започна работа.
- Не ви ли се стори странно?
- Да, но имахме нужда от сервитьорка. Предишната не се появи на работа. Спомена агенцията, която шефовете използват, затова я оставих да работи.
- Кога стана това?
- Един ден преди да се появите с онзи тип.
- Ами ако не е била изпратена от агенцията?
- Че защо ще лъже?
- Имате ли тоалетна за персонала?
- Да, отзад.
- И сервитьорката я е използвала?
- Разбира се. На всеки му се налага да свърши някоя работа от време на време, нали? Било прав, било клекнал.
- Покажи ми я.
Барманът го поведе по коридора отзад до олющена врата, на която пишеше ТОАЛЕТНА.
- Имаш ли тиксо? - попита Декър.
- Там, отзад.
- Донеси го.
Обърканият мъж се върна след малко с цяло руло тиксо. Декър запечата вратата с две дълги кръстосани ленти.