- Какво още?
- Униформата е автентична. Стандартната полицейска униформа на управлението в Бърлингтън.
- И?
- Върху униформата е изписано името на притежателя й.
- Всяка униформа носи името на притежателя си. Кое е то?
Декър вече знаеше отговора.
- Твоето - отвърна Богарт.
36
Декър пристигна пред сградата запъхтян. Втурна се към входа на склада и въведе кода в електронната ключалка. Кодът не бе кой знае колко сигурен. Рожденият ден на Моли.
Влезе в коридора с отделните клетки. Всички те имаха ролетни врати и той забърза към последната в редицата. Извади ключа от джоба си, но видя, че ключалката е разбита.
Бяха го направили напълно съзнателно. Бяха искали да разбере.
Извади пистолета. За всеки случай. Вдигна вратата, но в помещението нямаше нищо живо.
Тук бе складирал вещите, които бе запазил от стария си дом, защото апартаментът, където се бе преместил първоначално, беше съвсем малък. В същото време не можеше да изхвърли тези неща. Те бяха реални, осезаеми спомени за живота, прекаран с двете му най-близки същества. Каси и Моли.
Всичко бе прибрано в кашони, а кашоните - надписани и подредени по металните рафтове. Складът бе разход, който трудно можеше да си позволи, но никога не пропусна нито един наем, гладуваше и студуваше, за да плаща за това място, за да запази спомените непокътнати. То бе огледало на съзнанието му - препълнено с всевъзможни неща, но подредено и организирано по начин, който позволяваше достъп до всяко от тях с минимални усилия.
Трябваше да надзърне в един кашон. Само в един.
Намираше се на задния ред на втория рафт отляво -беше четвъртият кашон в десния край.
Достигна мястото и спря. Кашонът бе там, но капакът бе вдигнат. Свали го от рафта и го постави на бетонния под.
В него бяха вещите, които бе запазил от кариерата си на полицай. Сред тях и старата си полицейска униформа, която прибра там, след като стана следовател. Направи го, защото в живота на управлението имаше моменти, когато дори цивилните ченгета трябваше да обличат униформи. Когато напусна управлението, правилата изискваха да върне униформата, но никой не му я поиска и той не я предаде. Така или иначе, тя не можеше да бъде използвана от друг човек. В цялото полицейско управление на Бърлингтън нямаше нито един, който да се доближава до габаритите му.
Униформата не беше в кашона. Някой я бе използвал, за да заблуди Нора Лафърти да свали гарда си за няколко ценни и в крайна сметка фатални секунди на онази уличка.
Знаят къде живея. Знаят къде държа склад.
И го бяха осквернили.
Потърси в паметта си кога за последен път бе идвал тук.
Преди двайсет и седем дни, в 1:35 ч. следобед. Нима го бяха проследили тогава? Или по-рано?
Забърза към входната врата, където имаше охранителна камера.
Не очакваше тя да му помогне и се оказа прав.
Обективът бе зацапан с черен спрей. Очевидно никой не полагаше грижи за тази камера, след като не бе забелязал, че тя не записва вече почти месец.
Позвъни на Богарт.
Петнайсет минути по-късно няколко джипа спряха пред входа на склада. Декър ги поведе към своята клетка.
Пътьом обясни на агентите какво е открил. Когато пристигнаха, екипът на Богарт се залови за работа. Агентите търсеха пръстови отпечатъци, следи, нещо, каквото и да било, останало от онзи, който бе проникнал тук.
Богарт и Декър стояха отстрани и наблюдаваха работата на агентите.
- Защо не върна униформата си, след като напусна полицията? - попита Богарт.
Декър знаеше накъде отива този разговор, но не можеше да направи нищо. Освен това Богарт беше прав.
- Трябваше да я предам - призна той. - Но не го направих.
Богарт кимна бавно.
Декър не бе сигурен дали федералният агент няма отново да изгуби контрол над нервите си, но прецени, че вероятността за това е малка предвид присъствието на екипа му.
- Да - каза Богарт, - само истинска полицейска униформа би заблудила Лафърти. Вероятно са били наясно с това.
Думите му само подсилиха чувството на вина, което Декър изпитваше. Очевидно това бе намерението на Богарт. Да му нанесе съкрушителен удар, но без физически контакт.
- Тук ли е униформата? - попита Декър.
- В плик за улики е в една от колите.
- Мога ли да я видя?
Донесоха му плика.
- Изследвахме дрехите и фуражката за следи. Нищо, което да ни свърши работа.
Декър обаче търсеше нещо съвсем друго. Огледа крачолите около подгъва. Откри това, което търсеше, по ръбовете и трийсетина сантиметра по-нагоре.