- Не съм голяма почитателка на нашия... на тъй наречения американски футбол. Гладиаторите на двайсет и първи век. Осакатяват се взаимно за забавление на публиката, която пие бира, яде хотдог и крещи от възторг, докато някой умира на терена. Би трябвало да сме надраснали тези неща. Но предполагам, че във футбола има прекалено много пари.
- Е, хората не се променят чак толкова.
- След травмата си изчезнал за продължителен период. Освободили са те от отбора, преживял си същински ад. Не успях да открия нищо повече за онова време. После си се появил изневиделица и си постъпил в полицейската академия. Един приятел ми показа резултатите от изпитите ти.
- Май имаш доста приятели.
- Добрият репортер разчита на контакти навсякъде. Всичките ти оценки са отлични.
- Бившият ми шеф каза същото.
- И капитан Милър ли е изискал оценките ти?
- На какво се дължи този интерес към мен?
-Стигнах до извода, че за да открия убиеца или убийците, трябва да се върна назад, към самото начало и да открия мотивацията му. Ти си мотивацията на убийците. За да стигна до тях, трябва да разбера теб. - Джеймисън помълча и почука с лъжичката по чашата си. - И така, какво си правил в периода, когато си се покрил?
- Това си е моя работа.
- Не искаш ли да хванеш убийците?
- Не съм казвал подобно нещо.
- Знаеш, че съм права, нали? Ти си ключът към всичко, което се случва. - Тя се приведе напред и го потупа по огромната длан. - Искам да ти помогна, Декър.
- Искаш да спечелиш „Пулицър“.
- Предлагам ти сделка. Позволи ми да ти помогна и няма да публикувам нито една дума без твое позволение. Ще имаш право да редактираш всичко, което напиша. Да махнеш каквото не ти харесва. И дори да забраниш целия материал.
- И ти си съгласна с това?
- Да.
- Защо?
- Анди Джаксън. Познаваше ли го? - попита тя.
- Учителят по английски в „Мансфийлд“. Единственият прострелян и оцелял. Опитал се да спре убиеца.
- Почина преди час. Анди невинаги е бил гимназиален учител. Преподаваше в „Пърдю“, където следвах. Той е причината да се захвана с журналистиката. Върна се тук, за да се грижи за болната си майка. Такъв човек беше.
- Не си го споменавала преди.
- Защото това си беше моя работа, както обичаш да се изразяваш. Сега обаче ти го разказвам. - Тя протегна ръка. - Ето сделката, която ти предлагам. Нито дума без твое одобрение. В замяна на това ще ми разрешиш да ти помагам да откриеш тези копелета. Какво ще кажеш?
Декър бавно протегна ръка. Двамата се здрависаха.
- Откъде ще започнем? - попита Джеймисън.
Декър се надигна и каза:
- От един склад.
38
Беше късно. Двамата седяха с кръстосани крака на бетонния под в склада, заобиколени от кашони. Няколко минути преди това Джеймисън се бе върнала с вечеря от близкия китайски ресторант. Беше донесла хартиени салфетки и пластмасови прибори и сега пълнеше с храна чинията на Декър.
Той я погледна с изненада.
- Не съм кой знае каква домакиня - обясни му тя, - но съм най-голямото от седем деца. Аз сервирах на масата.
Декър кимна и налапа едно пролетно рулце, докато Джеймисън поднасяше лъжица супа към устата си. Бе взела и по една бира. Декър отпи от своята, след което остави бутилката.
Джеймисън огледа складовата клетка.
- Всичко ли си запазил?
- Само онова, което е важно за мен.
- Не виждам нищо от дните ти на състезател.
Той сви рамене и набоде една скарида.
- Това не ми беше важно.
Тя кимна.
- Не е ли болезнено да запазиш тези неща предвид случилото се с твоето семейство? Дрехите на дъщеря ти? Готварските книги на жена ти? Писма? Снимки?
- Единственото болезнено нещо е липсата им. - Погледна я и попита: - Колко време беше омъжена?
- Прекалено дълго.
Декър я погледна с очакване.
- Две години и три месеца - отговори Джеймисън. - Всъщност май не е толкова дълго.
- Какво се случи?
- Всичко се обърка. Той не се оказа човекът, за когото го мислех. Предполагам, че и аз не се оказах жената, за която ме мислеше.
- Деца?
- Слава богу, не. Това би направило нещата несравнимо по-трудни.
- Да, така е. Децата правят всичко по-приятно. И по-трудно.
Тя се облегна на един кашон, събра колене и отпи от бирата си. После почука по главата си и попита:
- Ударът е променил мозъка ти по някакъв начин, така ли?
Декър кимна и също отпи глътка бира.
- Видях в един кашон документите от онзи институт. Странно място, не мислиш ли?
Той остави бутилката и потри брадата си.
- Искаш да попиташ дали не съм се чувствал като опитна мишка? Да.