- Добре, анализирал си ученическите си години в Бърлингтън. Анализирал си и живота си след връщането в Бърлингтън. А периода между тях?
- Какво, да не мислиш, че зад всичко това стои онзи, който ме фрасна на терена? Коленете и раменете му се скапаха, изхвърлиха го от отбора, остана без пукната пара и започна да продава наркотици. В момента е клиент на затворническата система на щата Луизиана. Освен това никога не съм бил достатъчно добър футболист, за да накарам някого в колежа или в отбора да ми завиди.
Джеймисън се прозя.
- В такъв случай, ако Себастиан Леополд е замесен, защо ще казва на ченгетата, че сте се срещнали в „Севън-Илевън“, след като не е така?
- Питаш защо му е на един убиец да лъже?
- Искам да кажа, как е възможно да не си го спомняш, след като уж си направил нещо толкова лошо, че той да си отмъщава по този начин? Цялата история с лудостта му може да е просто... актьорска игра. Този тип обаче ми изглежда прозаичен и лишен от въображение. Семейството ти, гимназията, посланията, адресирани до теб... Можеш ли да ми кажеш какво пишеше в тях?
- Първото открих на стената в старата ми къща.
- Какво пишеше?
Декър й цитира надписа.
- А останалите?
Предаде й шифрованото с ноти послание в дома на Деби Уотсън. После думите върху тялото на агент Лафърти.
- Господи! - възкликна тя. - И във всяко послание се обръща към теб с „братле“?
Декър кимна.
- Освен това казва, че много си приличате. Че ти си всичко, което той има.
- Да.
- А с последното те уверява, че ти всъщност контролираш нещата. И можеш да решиш кога да сложиш край на всичко.
Декър я погледна.
- С което ми казва: или аз, или ти.
- Очевидно иска да излезе победител в тази игра.
- Очевидно.
- Добре. Струва ми се, че той възприема всичко това като някакво състезание с теб. Братя? Явно смята, че сте част от нещо, което ти просто не виждаш.
Декър отвори очи.
- Като бойни другари? Или съотборници?
- Не си служил в армията, нали?
Той поклати глава.
- В такъв случай съотборници.
- Вече ти казах, никога не съм бил толкова добър футболист, че някой да се почувства прецакан заради мен. Никого не съм лишил от мястото му в отбора или от парите му по договора. Освен това не разбирам защо някой ще убива толкова хора само защото е свирил трета цигулка, докато аз съм свирил втора в някакъв колежански футболен отбор. Що се отнася до професионалистите, изобщо не бях на нивото им.
- Но си убеден, че Леополд е замесен?
- Да.
- На предчувствие ли се осланяш?
- Осланям се на факта, че той изчезна. Проверих всеки приют за бездомници в града. Никога не е бил в нито един от тях. Изиграл ме е. Излязъл е от бара с ясното съзнание, че ще изчезне. А сервитьорката е била в комбина с него. Тя е другият човек. Тя ми има зъб. Нея трябва да открия.
-Но нали спомена, че сервитьорката може да е мъж?
- Да. И действителният убиец. Леополд е бил в ареста и двата пъти. Следователно другият е стрелял.
- И е използвал нещата, които си открил в училището, за да изглежда по-едър и по-висок.
- Доста хитър подход, тъй като полицаите разчитат прекалено много на физическите описания. Получат ли веднъж ръста и теглото на заподозрения, те се запечатват в главите им и край. Не са в състояние да погледнат извън тази матрица.
- Следователно Леополд или стрелецът знаят как разсъждават полицаите.
- Да.
Джеймисън се замисли върху това.
- Единственият факт, който Леополд е казал на когото и да било, е конфликтът ви в кварталния „Севън-Илевън“. Ти обаче си сигурен, че това е лъжа. Трябва да се върнем на този факт и да започнем от там... Декър?
Той се бе изправил на крака и се взираше в нея.
- Какво има? - попита тя.
- Каза, че това е единственият факт.
- Да, знам, но...
- Но той не е.
- Какво не е?
- Не е факт.
Декър излезе от склада, без да пророни нито дума повече. Джеймисън скочи на крака, грабна чантата си и го последва.
39
Декър и Джеймисън седяха срещу Ланкастър в полицейското управление. Декър й обясни накратко как се е стигнало до съвместната му работа с журналистката и защо двамата са дошли тук.
- Обърнахме склада с главата надолу, но не открихме нищо - добави той. - Тогава ми хрумна, че съм направил предположение, изхождайки от факт, който не е потвърден. Приех за факт нещо, което не е доказано. Затова сме тук.
- И искате да чуете записките ми от разпита на Леополд след задържането му, така ли? - попита Ланкастър.
- Да. Възможно най-точно, Мери. Всяка дума е важна. Буквално.