Ланкастър изглеждаше леко смутена, но извади листовете с бележките си и ги остави пред себе си.
- Добре, да започнем с това, че Леополд не каза почти нищо. А онова, което каза, не изглеждаше особено смислено. Веднага щом приключихме, реших, че най-добрият ход на адвоката му ще бъде да поиска психиатричен преглед. Очаквах да му поставят диагноза частична вменяемост.
- Не мисля, че има умствени или психически проблеми - отвърна Декър. - Точно обратното. Прочети ми думите му. Успееш ли да си спомниш още нещо, то също ще ни бъде от полза.
- Добре, предполагам, че няма какво да губя - каза Ланкастър и погледна строго Джеймисън. - Искам да бъда пределно ясна! Ако една думичка от това се появи в някой вестник или друга медия, ще те прибера зад решетките и ще забравя за твоето съществуване. И без друго си в черния ми списък заради онези неща, които написа по адрес на Еймъс.
Джеймисън вдигна шеговито ръце в знак на капитулация, но тонът й бе напълно сериозен.
- Не бих го направила, инспектор Ланкастър. Никога. Ужасно съжалявам за това, което написах. Не биваше, но вече е късно. Сега се опитвам да оправя нещата. Повече от това не мога.
Ланкастър я изгледа недоверчиво.
- Джаксън наистина ли ти е преподавал в колежа?
- Да. За мен той беше нещо повече от преподавател. Беше мой ментор. Лесно можете да проверите, ако не ми вярвате.
- Вярвам ти - отвърна рязко Ланкастър. - В такъв случай всички сме от един отбор.
Тя сведе поглед към записките си и зачете. Когато стигна до твърденията на Леополд, че Декър го е засегнал по някакъв начин в „Севън-Илевън“, той я прекъсна.
- Това ли бяха точните му думи? Че съм го обидил с нещо в „Севън-Илевън“?
- Да, казвала съм ти го и преди.
- Какво го попита след това?
- Попитах го в кой точно магазин на веригата. Опитвах се да проверя дали историята му е логична и свързана. Рядко се случва някой да дойде в участъка и да си признае тройно убийство, което е извършил преди година и половина.
- И той посочи кварталния ми „Севън-Илевън“?
Ланкастър погледна записките си и се намръщи.
- Не, всъщност е казал, че не е помни точно в кой магазин си го обидил. Поне според него, разбира се.
- Никога не е посочвал кварталния „Севън-Илевън“? Онзи до дома ми на Четиринайсета и „ДеСал“?
Ланкастър пребледня, а когато заговори отново, гласът й трепереше от напрежение.
- Не, Еймъс, не го е посочвал. Явно и двамата сме предположили, че става въпрос за този до дома ти. Не би трябвало да правя подобно предположение. Това е новобранска грешка.
- Аз също я допуснах, Мери.
Ланкастър изглеждаше съкрушена.
- Мога ли да погледна записките ти? - попита той.
Тя му ги подаде и Декър се зачете в тях.
Ланкастър погледна Джеймисън, приведе се напред и попита с тих глас:
- Как ти се струва съвместната работа с Декър? Бяхме партньори в продължение на десет години и нито един ден от тях не приличаше на предишния.
Джеймисън отвърна със същия тих тон:
- Ами... необичайно. Изведнъж скочи и излезе от склада. Трябваше да тичам след него.
Ланкастър я удостои с една от редките си усмивки.
- Непрекъснато го правеше.
Двете жени раздалечиха глави, когато Декър остави записките на бюрото. Погледна Джеймисън и попита:
- Онзи имейл адрес, от който си получила подробностите около статията и снимката, Малард две хиляди ли беше?
- Знаеш, че е същият. Нали ти го изпратих.
- От ФБР не успяха да открият нищо - отбеляза Ланкастър. - Не виждам как ще ни помогне.
- Помага ни, и то много. Трябваше да го забележа по-рано.
- Кое? - попита Джеймисън.
- Че отговорът, който търся, не се крие в проследяването на подателя. А в името.
- В името? - учуди се Ланкастър. - Какво име?
Декър се изправи и погледна Джеймисън.
- Имаш ли кола?
Тя кимна и също стана.
- Сузуки, малко и старо, на почти сто и седемдесет хиляди километра. Налага се да го лепя с тиксо, за да не се разпадне, но пък е доста икономично. - Тя го огледа и добави: - Може да ти е тясно. Къде отиваме?
- В Чикаго.
- Чикаго?! - възкликна Ланкастър. - Какво, по дяволите, има в Чикаго?
- Всъщност в покрайнините на Чикаго. Там е... ами всичко е там, Мери.
- Но как разбра къде точно в Чикаго да търсиш?
Декър й обясни нетърпеливо:
- Той ми даде адреса, като спомена „Севън-Илевън“.
Ланкастър поклати глава и попита учудено:
- Добре, Еймъс, но знаеш ли колко магазина на „Севън-Илевън“ има в Чикаго и предградията?
- Не търся супермаркет, Мери. Търся номер седемстотин и единайсет на някоя улица. Не е име на магазин.