Дейвид Балдачи
Абсолютна власт
На Мишел, моята най-скъпа приятелка, любеща съпруга и помощничка, без която мечтата ми да напиша тази книга би ди останала само проблясък в уморен взор.
На майка ми и баща ми — те направиха за мен всичко, на което са способни едни родители.
На брат ми и сестра ми, толкова толерантни към най-малкия, когото и сега винаги подкрепят.
Абсолютната власт корумпира абсолютно.
1
Плавно спря с изгасени фарове и отпусна ръце върху волана. Няколко последни камъчета от чакълената настилка отхвръкнаха изпод гумите и сетне настана тишина. Изчака две-три минути и извади стар, но добър бинокъл за нощно виждане. Къщата постепенно се открои на фокус. Той се намести уверено на седалката. Погледна раницата, захвърлена на съседната седалка. Макар и поизносено, купето беше чисто.
Самият автомобил бе краден — от най-невероятното място на света.
Огледалото за обратно виждане бе окичено с две миниатюрни палмички. Видът им го изпълни с мрачно задоволство. Скоро и той можеше да се озове в страната на палмите. Тишина, синева, кристална вода, седефени залези и излежаване до късно… Но сега трябваше да слезе от автомобила. Време бе. Не му се случваше за първи път, ала никога преди не се беше чувствал толкова уверен.
Шейсет и шест годишният Лутър Уитни отговаряше на условията за социална издръжка и притежаваше пенсионна карта. Повечето му връстници се бяха отдали на втората си кариера — дядовци, които бавеха внучета или отмаряха на меките кресла, далеч от житейската врява.
Лутър бе посветил целия си живот на една-единствена кариера — кражби с взлом. Нахълтваше в чужди домове и кантори по тъмно, както сега, и отмъкваше толкова вещи, колкото можеше да носи, без да се пресилва.
Макар и да не бе чист пред закона, Лутър никога не бе вадил оръжие в пристъп на гняв или страх. Единственото изключение бе участието му в онази безкрайно объркваща война на границата между Южна и Северна Корея. Що се отнася до юмруците, беше пораздал някой и друг, но само из кръчмите, и то с цел самозащита от пийналите куражлии.
Лутър следваше един основен принцип при подбора на мястото за кражба — обираше имуществото на онези, за които загубата би била като ухапване от бълха. Той самият не виждаше никаква разлика между своя занаят и препитанието на армиите изнудвачи, които подмамваха богаташите да пилеят пари за безполезни неща.
Бе прекарал немалка част от живота си по затворите на Източното крайбрежие. Три обвинения в углавни престъпления, предявени към него в три различни щата, висяха като камък на шията му. Не една и две години бяха откъснати принудително от живота му. Извънредно важни години. Както и да е, тепърва нищо не можеше да промени.
Уменията му даваха сериозно основание да се надява, че не би последвала четвърта присъда. Не бе трудно да предвиди последствията от един възможен провал — още двайсет години зад решетките. А на неговата възраст двайсет години затвор бяха равносилни на смъртно наказание. По-добре да седне на електрическия стол, където пращаха най-върлите престъпници на Вирджиния. Повечето граждани на този исторически щат имаха страх от Бога. Техните религиозни убеждения почиваха на принципа, че справедливото наказание изисква абсолютно възмездие. Нареждаха се на едно от първите места по броя на смъртни наказания. Палмата на първенството принадлежеше на Тексас и Флорида, където се вихреха същите морализаторски страсти. Но за една нищо и никаква кражба с взлом не пращаха на електрическия стол. Дори и добродетелните вирджинци имаха предел на гнева си.
Въпреки огромния риск не можеше да откъсне поглед от къщата. Та тя бе истински палат! Очарова го още преди няколко месеца. Тази вечер трябваше да осъществи своята идея фикс.
Мидълтън, Вирджиния. На четирийсет и пет минути западно от Вашингтон. Огромни къщи, задължителни ягуари и породисти коне, чиято цена би могла да изхранва в продължение на година обитателите на цял един жилищен блок в някой беден квартал. Именията по тези места предлагаха достатъчно простор и разкош, за да оправдаят причудливите си названия. Той си бе набелязал „Медният грош“. Каква ирония!
Възбудата, която съпътстваше всяко едно от начинанията му, бе невероятно усещане. Може би играчът на бейзбол, втурнал се към базата, изпитва подобно чувство. Публиката е на крака, петдесет хиляди чифта очи са приковани в него, всичко се е концентрирало в едно кожено кълбо. Следва победният замах с бухалката.
Напрегнал взор, Лутър внимателно разгледа околността. Някоя и друга светулка му намигна в тъмнината. Беше съвършено сам. Заслуша се в извивките на цикадите. Скоро престана да ги чува. Нестройният им хор бе нещо обичайно по тези места.