Кейт потърка очи и хвана косата си на опашка с ластиче. Огледа малката скромна кантора, претъпкана със стотици папки и дела. Дали работата й някога ще намалее? Едва ли. Дори и да настъпеха промени, нямаше да бъдат към по-добро. Единственото нещо по силите й бе да се опитва да ограничи най-тежката престъпност. Ще започне с екзекуцията на Роджър Симънс, закоравелия двайсет и две годишен убиец и най-непоправимия престъпник, на когото бе попадала през не особено дългата си кариера. Нямаше да забрави как я изгледа той онзи ден в съда. По лицето му не бяха изписани нито разкаяние, нито притеснение. Едно лице, което не оставяше илюзии у когото и да било. Също както дългия низ ужасяващи истории, започнали още от детството на обвиняемия. И все пак, това не беше неин проблем. Можеше да си спести поне размишленията за миналото му.
Тръсна глава и погледна часовника си. Отдавна минаваше полунощ. Реши да си налее още малко кафе. Трудно фокусираше предметите. Последният адвокат си бе тръгнал преди пет-шест часа. Чистачките бяха напуснали сградата преди три часа. Отправи се по коридора към кухничката. Дори един Чарли Мансън1 би изглеждал жалък аматьор в сравнение с чудовищата, развилнели се на свобода.
Наля си кафе и тръгна обратно към кантората. За миг се спря, за да се огледа в прозореца. Външният вид нямаше голямо значение за работата й. Помисли си, че не се е срещала с мъж близо година. Въпреки всичко не можеше да откъсне поглед от високата си стройна фигура. Навиците й да тича по пет-шест километра всяка сутрин не се бяха променили, макар и да поемаше по-малко калории в сравнение с преди. Преживяваше най-вече на кафе и бисквити. Позволяваше си по две цигари дневно, но искрено се надяваше някой ден да откаже пушенето изцяло.
Почувства се виновна пред тялото си, задето го товари с напрегнатата работа и стреса от ужасните престъпления, но какво да се прави? Нима би изоставила професията си, защото не изглежда като манекенка от корицата на „Космополитън“? Успокои се с факта, че тази хубавица полага двайсет и четири часови грижи за външността си. А нейната голяма грижа бе да наказва нарушителите на закона. От всяка гледна точка работеше на по-продуктивно поприще, отколкото една манекенка!
Опипа косата си. Време беше да я подкъси, но все беше заета… Лицето й още не бе засегнато от огромната натовареност, с която едва се справяше. Лице на двайсет и девет годишна жена, издържало четири години на сън по пет часа на денонощие и безброй процеси. Кейт въздъхна при мисълта, че хубостта му няма да се запази вечно. Спомни си годините в университета, когато бе разбила не едно сърце и външността й предизвикваше възхитените погледи на състудентите й. Сега, на прага на трийсетте, си даде ясна сметка, че това, което е приемала за даденост и с което често се е шегувала, няма да я съпътства още дълго. Подобно на много способности, които не забелязваме, докато не ги загубим, властта да накараш хората да затаят дъх, когато влезеш в стаята, бе едно от нещата, които Кейт трудно щеше да прежали.
Запазената външност бе наистина в противоречие с оскъдните грижи, положени за нея през последните четири години. Трябва да бе наследила ценни гени. От друга страна, мисълта за баща й не й създаваше чувството, че е имала кой знае какъв късмет. Той бе един крадец, който се преструваше на обикновен човек. Измамник, подвел дори собствената си съпруга и дъщеря си. Последният човек, на когото би могло да се разчита.
Седна на бюрото си, отпи глътка горещо кафе, добави още малко захар и се загледа в снимката на Симънс, докато разбъркваше тъмната ободряваща течност.
Вдигна слушалката и набра домашния си номер, за да провери телефонния секретар. Бяха оставени пет съобщения: две бяха от колеги, едно — от полицая, който щеше да свидетелства срещу Симънс, и още едно от следователя, който я безпокоеше за щяло и нещяло. Трябваше да си смени телефонния номер. Петото обаждане не бе придружено от съобщение. Някой просто бе затворил. Въпреки всичко апаратът бе записал учестеното дишане и няколкото нечленоразделни думи. Гласът й се стори някак познат, но не успя да го идентифицира. Поредният скучаещ безделник!
1
Чарлс Мансън — американец, обвинен заедно с трима свои съучастници в убийството на Шарън Тейт и още шестима в Лос Анджелис през 1969 г. Мансън е имал последователи, наричани „семейството“, които са приемали наркотици заедно с него и са го смятали за свой духовен водач. — Б.пр.