Кафето я поосвежи. Папката с документи придоби ясни очертания. Кейт хвърли един поглед към лавицата до бюрото. Там бе поставила снимката си като десетгодишно момиченце заедно с майка си, която вече не бе между живите. Образът на Лутър Уитни бе изрязан от портрета. На негово място бе останала дупка. Едно голямо нищо.
— По дяволите! — надигна се президентът на Съединените щати и прикри с една ръка унило провисналите си мъжки атрибути. С другата ръка държеше ножа за писма, който едва не сложи край на живота му. Ножът бе опръскан не само с неговата кръв. — Боже господи! Бил, ами ти я уби бе, дявол да те вземе!
Виновникът се наведе, за да му помогне да се изправи, а колегата му се надвеси над жената. Прегледът бе чиста формалност, като се имат предвид двата едрокалибрени куршума, пръснали мозъка й.
— Съжалявам, сър. Нямаше време за губене. Извинявам се, сър.
Бил Бъртън бе таен агент от дванайсет години. Преди това бе работил като полицай в Мериленд. По време на една от проверките си бе стрелял в главата на млада красавица. Въпреки рутината трепереше като първокласник, събудил се от първия си кошмар.
Предишното убийство бе при опит за самозащита. Онзи случай с жената бе просто засечка по време на формална проверка. Освен това трябваше да се добави, че жертвата бе губила четири дела за разправа с униформени полицаи и по време на срещата им бе размахала полуавтоматичен пистолет с явното намерение да пръсне мозъка на Бъртън.
Погледна дребното голо тяло пред себе си и му призля. Колегата му Тим Колин постави ръка на рамото му. Бъртън преглътна и поклати глава. Щеше да се съвземе.
Приближиха се внимателно към Алън Дж. Ричмънд — президента на Съединените американски щати, политическата легенда, водача на млади и стари, който сега лежеше гол и пиян. Помогнаха му да се изправи. Президентът ги изгледа и ужасът му попремина. Алкохолът си каза думата.
— Мъртва ли е? — провлече завалено той. Трудно фокусираше поглед.
— Да, сър — отвърна отсечено Колин. Въпросите на президента задължително получаваха отговор. Нямаше значение дали е трезв или мъртвопиян.
Бъртън отстъпи назад. Погледна пак към тялото на жената и вдигна очи към президента. Нали това им беше работата, по дяволите! Да осигурят пълна защита на скапания президент! Неговият живот стоеше над всичко. Как ли нямаше да позволят на някаква си пияна кучка да го заколи като прасе!
Президентът изкриви устни, сякаш се готвеше да се усмихне, макар че нито Колин, нито Бъртън щяха да запомнят момента с усмивка от негова страна. Успя да се изправи.
— Къде са ми дрехите? — попита троснато той.
— Заповядайте, сър — подаде услужливо дрехите Бъртън и се изпъна. Кръвта на жената бе изпръскала цялата стая. Дрехите също не бяха останали неопетнени.
— Хайде, помагайте да се приведа в приличен вид. Нали имам да изнасям някаква реч някъде си! — изсмя се той пискливо.
Бъртън и Колин си размениха трескави погледи. В следващия миг президентът се свлече в несвяст на леглото.
Глория Ръсел, завеждаща канцеларията на президента, се намираше в тоалетната на първия етаж, когато се разнесоха изстрели. Това бе най-отдалеченото помещение от спалнята.
Бе придружавала президента при много негови интимни срещи, но не само че не свикна с тях, ами ги понасяше с нарастващо отвращение. Трудно бе да си представи своя шеф, най-властния човек на планетата, в едно легло с най-прословутите проститутки, с този измет, обслужващ политиците. Умът й не можеше да го побере, но се опитваше да не обръща внимание. Понякога почти успяваше да се издигне над всичко това.
Дръпна нагоре чорапогащника си, грабна чантата и се втурна по коридора. Макар и да бе на токчета, изкачи стълбите на един дъх. Агент Бъртън й препречи пътя към спалнята.
— Гледката ще ви отблъсне, мадам, не е красива.
Тя го заобиколи, но спря пред вратата. Искаше й се да избяга от къщата, да се качи на лимузината и да отпраши надалеч от този щат и от тази объркана страна. Не й беше жал за Кристи Съливан, която от две години насам правеше всичко възможно, за да легне с президента. В края на краищата човек невинаги получава очакваното. Понякога цената е твърде солена.
Ръсел се съвзе и застана срещу агент Колин.
— Какво се е случило, за бога?
Тим Колин бе жилав младок, посветил се изцяло на кариерата да охранява президента. Беше обучен как да защити великия държавен мъж дори и с живота си. Не изпитваше никакво съмнение, че е готов на тази жертва, ако тя се наложи. Преди няколко години се бе справил с опит за покушение срещу президента на паркинга пред един супермаркет. По онова време Алън Ричмънд бе все още кандидат-президент. Колин бе успял да повали нападателя на асфалта още преди да е извадил револвера си, преди да се разбере за какво става дума. Колин бе приел поста охранител като истинската си мисия в този живот.