— Ще гледам да уредя нещо.
Двамата седяха и чакаха. Джак хвана Кейт за ръката. Погледите им се впериха в масивната съдийска скамейка, откъдето само след няколко минути щеше да бъде обявено началото на процеса. Засега двамата бяха в очакване. Заедно.
Белият микробус зави в страничната алея, мина покрай полицаите, застанали в полукръг, и спря на около метър от страничния вход. Сет Франк закова автомобила си точно зад него и слезе с радиостанция в ръка. Двама полицаи, дошли с микробуса, наблюдаваха алеята. Цялата тълпа бе вперила очи в президента. Шефът на охраната даде знак на охраняващия арестанта. След няколко секунди Лутър Уитни слезе от колата, окован в белезници и наметнат с тъмна мушама. Пред него и зад гърба му застана по един полицай. Поеха към страничния вход на съда.
В този миг тълпата се люшна към ъгъла. Президентът беше тръгнал нарочно към лимузината си, паркирана в близост до страничния вход. За секунда срещна погледа на Лутър. Старецът не успя да се овладее.
— Копеле мръсно! — изсъска той. Полицаите чуха ругатнята и погледнаха изумени към Ричмънд. Изведнъж усетиха някаква съпротива у арестанта.
Лутър беше подвил крака. В първия миг си помислиха, че отказва да върви напред, но после съзряха рукналата от слепоочието му кръв. Единият изкрещя и сграбчи ръката на Лутър, а другият извади пистолета си и го размаха натам, откъдето реши, че е долетял куршумът. Настана суматоха. Изстрелът бе заглушен от шума на тълпата, но агентите от Тайните служби го бяха чули. Бъртън се хвърли върху Ричмънд и го притисна към земята. Двайсетина мъже с автомати ги закриха с телата си.
Един микробус на Тайните служби препречи пътя на истеричната тълпа, която напираше към президента. Агент с насочен автомат заграчи тревожно по радиовръзката.
Франк нареди на хората си да претърсят площада сантиметър по сантиметър. Всички пресечки бяха отцепени. Започваше издирване по всички близки сгради. Очакваха подкрепления, но Франк усещаше, че е прекалено късно.
Застана до Лутър. Не можеше да повярва на очите си.
Кръвта на стареца кротко се стичаше по белия сняг. Повикаха линейка. Лутър побеля и изцъкли очи. Два куршума бяха улучили главата му. Трети бе пробил дупка в микробуса. Убиецът явно бе решил да не рискува повече.
Франк склопи очите на мъртвия и се огледа. Президентът се беше изправил. В този момент влизаше в лимузината. След няколко секунди от него и свитата му нямаше и следа. Репортерите се скупчиха около убития. Франк направи знак на хората си да ги отстранят. Полицаите размахаха палки и образуваха непробиваема стена.
Сет Франк сведе поглед към Лутър. Въпреки студа съблече палтото си и покри лицето и безжизненото тяло.
Джак хукна към прозореца още при първите писъци. Почувства, че се облива в пот. Сърцето му щеше да изскочи.
— Не мърдай, Кейт — изкомандва той. Кейт замръзна на място. Разбра, че се е случило онова, в което Джак и сега не желаеше да повярва.
Самюъл дотича откъм малката стаичка.
— Какво става бе, хора?
— Самюъл, пази я.
Самюъл кимна, а Джак се втурна навън.
Не беше виждал толкова въоръжени мъже на едно място дори и в холивудските екшъни. Хукна към страничния вход. Един полицай щеше да го цапардоса с палката си, ако не беше предупредителният вик на Франк.
Джак се приближи с бавни стъпки. Имаше чувството, че едва движи крака по заснежения тротоар. Всички погледи бяха приковани в него. Видя дребната фигурка, завита с палто, и алените петна по белия сняг. Видя сгърченото от мъка и гняв лице на следователя. Никога нямаше да забрави тази сцена.
Коленичи до приятеля си и понечи да отметне палтото, но преди това се извърна към страничния вход. Репортерите се бяха разделили на две редици. Дори и полицаите отстъпиха, за да й направят път.
Кейт стоя дълго до тялото на баща си. Трепереше от студ, защото не бе взела палтото си. Не сваляше очи от стареца. Джак се изправи. Тръгна към нея, но краката му се подгъваха. Само преди няколко минути бе готов да се пребори с целия свят въпреки странното мълчание на клиента си. Сега нямаше сили дори да се движи.
Франк му помогна да запази равновесие и той стигна до Кейт. Репортерите проявиха достатъчно такт да не задават въпроси в този момент. Фотографите сякаш бяха забравили за снимките си. Кейт коленичи до баща си и нежно постави ръка на рамото му. Чуваха се само вятърът и воят на наближаващата линейка. За няколко минути времето спря своя ход пред Съдебната палата в Мидълтън.
Лимузината се носеше към центъра на града. Алън Ричмънд приглади вратовръзката си и си наля малко газирана вода. Замисли се за заглавията, които щяха да наводнят вестниците. Телевизионните журналисти щяха да го налетят като пчели на мед. Щеше да се възползва от ситуацията. Реши да продължи с обичайните си занимания за деня. Президентът скала! И куршуми да свирят край ушите му, той пак ще управлява страната, ще предвожда народа си. Резултатите от допитванията до общественото мнение бяха лесно предвидими. Днешният случай щеше да му осигури поне още десет пункта преднина. Цялата работа се оказа прекалено лесна. Кога ли ще се появи някое истинско предизвикателство?