Президентът грабна едната кристална топка и я запрати с все сила срещу стената. Лицето му се изкриви от гняв и омраза. Бъртън настръхна ужасен.
— По дяволите! Ако беше стрелял като хората, нямаше да си блъскаме главите сега!
Ръсел сведе поглед към кристалните късчета, разпилени по пода. Цялата й кариера бе пропаднала. Годините на учение и усилен труд се оказаха чиста загуба на време. Ето каква бе наградата й за сточасовата работна седмица.
— Полицията ще проучи Съливан. Направих така, че да събудя подозренията на следователя към него — продължи Бъртън. — Съливан, разбира се, ще отрече вината си. Ченгетата няма да успеят да докажат абсолютно нищо. Не знам дали това е добре за нас.
— Ами ако направи втори опит и сполучи?
— Как да контролираме неговите решения? — попита озадачен Бъртън.
— Като действаме вместо него.
Настъпи гробно мълчание. Ръсел погледна шефа си изумена. Не стига, че кариерата й се беше сгромолясала, ами сега трябваше да участва и в заговор за убийство. Вече нямаше сили да се съпротивлява. Каза си, че по-лошо от това не може да бъде, но не беше права.
Най-сетне Бъртън се осмели да направи анализ на ситуацията.
— Полицията едва ли ще повярва, че Съливан е готов на подобна крайност. Той трябва да е луд, за да не се сети, че ще го надушат. Струва ми се, че ако очистим Уитни, подозренията няма да се насочат към Съливан.
Президентът застана пред Бъртън.
— Да оставим на полицията сама да прави изводите си.
Всъщност Ричмънд вече не се нуждаеше от помощта на Съливан, за да спечели отново място в Белия дом. Стори му се, че този план предлага чудесна възможност да се отърве от обещанието, дадено на Съливан във връзка със сделката в Украйна. Вече не му се щеше да пренебрегва интересите на Русия. Ако се разчуеше, че между убийството на арестанта и Уолтър Съливан има някаква (макар и далечна) връзка, с глобалните сделки беше свършено. Ричмънд щеше да оттегли подкрепата си по възможно най-дискретния начин, а влиятелните фигури щяха да се сетят за какво става дума.
— Алън, нима си готов да натопиш Съливан за убийството? — промълви Ръсел за първи път. На лицето й се бе изписало искрено недоумение.
Ричмънд я изгледа с нескрито презрение.
— Помисли какво ще кажат хората — продължи тя. — Та това е Уолтър Съливан, а не някой долнопробен престъпник, за когото на никого не му пука.
Президентът се усмихна. Глупостта й го забавляваше. А преди време му се струваше талантлива умница… Оказа се, че се е лъгал във възможностите й.
Замисля се за бъдещите си ходове. Вероятността да припишат убийството на Съливан бе не по-голяма от двайсет процента. Ричмънд бе готов да поеме този риск. Съливан знаеше как да си пази интереса, така че все някак щеше да се оправи. А ако го загази? Че нали затова са затворите, дявол да го вземе!
— Бъртън, проумя ли какъв е планът? — погледна той към тайния агент.
Бил мълчеше.
— Ти си имал готовност да очистиш онзи никаквец — разгневи се Ричмънд. — Какво се е променило оттогава? Знаеш, че всички ще загубим, ако бездействаме. Разбираш ли какво ти говоря? — Ричмънд замълча и после пак повтори въпроса си.
Бъртън вдигна поглед и кимна безмълвно.
Прекараха следващите два часа в доуточняване на плана.
Накрая двамата агенти и Ръсел тръгнаха към вратата. Президентът прикова поглед в Ръсел.
— Глория, ти не ми каза къде е сумата.
Ръсел го погледна право в очите.
— Използвана е за анонимно дарение на Американския червен кръст. Такова нещо не им се било случвало досега.
Вратата се затвори след тях. Президентът се усмихна. Ама че жест на раздяла. Наслаждавай му се, Лутър Уитни. Наслаждавай му се, докато можеш, нищожно лайно такова.
23
Уолтър Съливан се намести в креслото си с вестник в ръка, но така и не го погледна. Мислите му се върнаха към събитията, които сякаш нямаха нищо общо с целия му досегашен живот. Беше прибегнал до наемен убиец с цел да ликвидира заподозрения в убийството на собствената си съпруга. Оказа се, че е платил напразно. Тайно в себе си Съливан се радваше на неуспеха на Макарти. Бе овладял скръбта си дотам, че да проумее колко нередна е постъпката му. Цивилизованото общество се отличава от варварското по това, че следва определени правила на поведение. Съливан уважаваше тези порядки въпреки неизмеримата загуба. Реши, че ще се придържа към установените закони.
Хвърли един поглед към вестника. Броят беше отпреди няколко дни, но съдържанието му постоянно привличаше вниманието на милиардера. Заглавията с едри черни букви щяха да му избодат очите. Старецът се зачете отново. В съзнанието му постепенно започнаха да се оформят някои хипотези. Уолтър Съливан бе надарен не само с богатство, но и с буден, проницателен ум. Нищо не убягваше от вниманието му.