Тя открехна прозореца. Нахлу свеж, студен въздух. Усещаше се, че приближава буря.
— Следователят не се е отказал от разследването, Кейт. Иска да открие убиеца на Лутър.
— Пет пари не давам какво иска — рече тя най-сетне.
— Стегни се, Кейт. Сет Франк не е виновен за случилото се.
— Нима? Цялото обвинение беше съшито с бели конци. Процесът щеше да докаже всичките му несъвършенства. Тогава и прокурорът, и следователят щяха да изглеждат кръгли глупаци. Какво стана сега? Заподозреният е мъртъв, а случаят — приключен.
Джак спря на един червен светофар и се облегна назад. Знаеше, че Франк не говори празни приказки, но не можеше да убеди Кейт в правотата на думите си.
Светна зелено. Джак погледна часовника си. Трябваше да се връща на работа. Предполагаше, че все още не са го уволнили.
— Слушай, сега не трябва да оставаш сама. Имаш ли нещо против да се преместя в апартамента ти за няколко дни? Ти ще вариш сутрешното кафе, а аз ще се грижа за вечерята. Съгласна ли си?
Очакваше да получи категоричен отказ. Дори си беше приготвил следващата реплика.
— Наистина ли искаш да ми правиш компания?
Джак я погледна. Очите й бяха подпухнали от плач. И двамата бяха преживели истинска трагедия. Джак изведнъж си даде сметка, че едва ли може да си представи каква болка и вина се е стаила в душата на Кейт. Тази мисъл го прониза по-остро и от звука на фаталния куршум, изсвистял, докато двамата се държаха за ръце в съдебната зала. Беше разбрал на секундата, че са убили Лутър.
— Наистина.
Същата вечер се разположи на дивана в хола й. Придърпа одеялото до брадичката си, за да се защити от течението откъм невидимата пролука на отсрещния прозорец. Чу вратата да проскърцва. Кейт излезе от спалнята. Носеше същата роба като едно време. Косата й бе вдигната в стегнат кок. Изглеждаше освежена. Само леката червенина по бузите й загатваше за преживяната скръб.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Не, всичко е наред. Този диван е много по-удобен, отколкото си мислех. И аз имам същия. Остана от апартамента ни в Шарлотсвил, но пружините му отдавна сдадоха багажа.
Кейт не се усмихна, но приседна до него.
Едно време тя имаше навика да се къпе вечер. Преди да си легне, миришеше толкова хубаво, че Джак полудяваше от възбуда. Имаше уханието на новородено. Самото съвършенство. Джак си спомни навика й да се умълчава, докато той лежи изтощен върху нея. После се усмихваше хитричко и прокарваше ръка по тялото му. Тогава Джак си мислеше, че този свят наистина се управлява от жените.
Кейт облегна глава на рамото му. Джак усети да се събуждат най-първичните му инстинкти, но апатията и умората й бързо угасиха страстите му и той се почувства малко виновен.
— Май не съм много добра компания.
Дали бе усетила какво е почувствал? Как би могла? Мислите й сигурно бяха на светлинни години разстояние от тази стая.
— Не си обещавала, че ще ме забавляваш.
— Наистина съм ти благодарна, че дойде.
— В момента няма нищо по-важно от това.
Тя стисна ръката му. Изправи се и халатът й разкри повече, отколкото трябваше. Джак зърна стройните й нозе и се зарадва, че ще спят в различни стаи. Цяла нощ се въртя, потънал в размисли за рицари с бели брони и адвокати, будуващи в самота.
На третата вечер Джак отново легна на дивана. Кейт пак излезе от спалнята. Той вдигна поглед от списанието, в което се беше зачел. Този път Кейт не седна на дивана. Джак изви глава назад. Видя я да го наблюдава. Не изглеждаше апатична. Не беше с онзи халат. Кейт тръгна обратно към спалнята. Остави вратата зад себе си отворена.
Джак постоя неподвижен. После стана и надникна в спалнята. Успя да различи силуета на тялото й в тъмнината. Кейт лежеше, изритала чаршафа в края на леглото. Извивките на тялото й изпъкваха изкусително. Тя го погледна. Стори му се, че вижда зениците й, приковани в него. Не го покани с жест, но Джак си спомни, че никога не го е правила.
— Наистина ли го искаш? — реши да попита той за всеки случай. Нямаше желание да се събудят сконфузени и виновни.
Кейт стана и го придърпа към леглото. Матракът беше твърд и затоплен от тялото й. След секунда Джак също беше съвсем гол. Той инстинктивно плъзна устни по гърдите й и ги впи в устните й. Кейт лежеше с отворени очи. За първи път от много време те не бяха подпухнали и просълзени. Джак я взе в обятията си.
Домът на Уолтър Съливан бе обичайното място за срещи на най-висшите кръгове, но гостите тази вечер бяха възможно най-отбраната група на американското общество.