Изложи пред Ръсел фактите за около минута. Използваше сбити, добре премислени изречения. Бъртън мрачно потвърди казаното.
— Беше битка на живот и смърт, мадам. Нямахме друг избор. — Бъртън инстинктивно стрелна с поглед президента, проснат в несвяст на леглото. Срамните му части бяха грижливо покрити с чаршаф.
— Да не искате да кажете, че преди това не сте чули нищо? Никакви звуци на насилие? — Ръсел махна с ръка към неразборията в стаята.
Агентите се спогледаха. Бяха свикнали с какви ли не звуци откъм спалнята на президента. Някои от тях подсказваха насилие, но участниците винаги бяха излизали живи и здрави.
— Не чухме нищо необичайно — отвърна Бъртън. — Влязохме в спалнята, когато се разнесе писъкът на президента. Този нож беше на сантиметри от сърцето му. Само куршумът бе в състояние да го изпревари.
Стоеше изправен по войнишки и гледаше Ръсел в очите. Двамата с Колин си бяха свършили работата първокласно. Тази жена не бе в състояние да го убеди в противното. Никой не би могъл да стовари вина върху плещите му.
— В стаята е имало нож? — попита Ръсел невярващо.
— Ако зависеше от мен, президентът отдавна да е преустановил тези екскурзийки. Та той дори не ни позволява предварително да претърсим мястото. Ето защо не успяхме да проверим дали е безопасно. Става въпрос не за някой друг, а за самия президент, мадам — добави Бъртън за всеки случай. Знаеше, че подобна фраза би оправдала всяко деяние пред Ръсел.
Тя пак огледа стаята и се опита да запомни всеки детайл. Преди да се включи в изборната кампания на Алън Ричмънд, бе преподавала политически науки в Станфордския университет. Тогава не можа да удържи на поканата му. Едва ли някой би устоял на властната му натура.
Сега завеждаше президентската канцелария. Говореше се, че има сериозни шансове да бъде назначена за министър на външните работи, ако Ричмънд спечели следващите избори (което едва ли щеше да представлява трудност за него).
Знае ли човек! Комбинацията Ричмънд-Ръсел не бе никак лоша. Двамата се допълваха чудесно. Тя имаше таланта на стратег, а той бе ненадминат в предизборните кампании. Общото им бъдеще изглеждаше все по-бляскаво. Жалко, че в момента се бе оказала в една стая с труп, а президентът лежеше пиян в чуждата къща.
За миг й се стори, че шансовете им са се стопили, но бързият й ум се притече на помощ. Тази кървава купчина на пода нямаше да им сложи прът в колелата! За нищо на света не биваше да им попречи!
Бъртън се размърда.
— Да повикам ли полицията, мис Ръсел?
— Бъртън, искам да ти напомня, че нашето основно задължение е грижата за президента — изгледа го Ръсел унищожително. — Неговият интерес стои над всичко. Ясно ли е?
— Аз си мислех, че… Ами тя е мъртва.
— Точно така. Двамата с Колин сте я застреляли, в резултат на което тя е мъртва. — Думите на Ръсел застинаха във въздуха. Колин потри пръсти и почти инстинктивно се пресегна за оръжието си. Втренчи се в покойната мисис Съливан, сякаш би могъл да я съживи.
Бъртън размърда огромните си рамене и се приближи до Ръсел, за да я респектира с ръста си.
— Ако не бяхме стреляли, президентът щеше да е мъртвец. Ето, това е нашето основно задължение. Да го опазим жив и здрав.
— Прав си, Бъртън. Успяхте да предотвратите смъртта му, но би ли ми казал как ще обясните случилото се на полицията, на президентшата, на шефовете си, адвокатите, журналистите, Конгреса и търговските ни партньори? И на целия свят? Нима ще разкажете какво е правил тук? Или може би ще изтъкнете доводите, поради които сте застреляли съпругата на един от най-богатите и влиятелни хора в Щатите? Повикате ли полицията, ще трябва да направите точно това. Ако сте готови да поемете пълната отговорност за случилото се, идете на телефона и им се обадете.
Бъртън пребледня. Отстъпи една крачка. Внушителният му ръст вече не беше от голямо значение. Колин бе замръзнал на място. Никога не бе чувал някой да говори на Бил Бъртън по този начин. Та той бе в състояние да размаже Ръсел с един замах.
Бъртън отново погледна трупа. Дали можеше да намери обяснение, което да не опетни никого? Отговорът бе съвсем прост — нямаше такова.
Ръсел го наблюдаваше внимателно. Той вдигна поглед към нея. Клепачите му трепнаха. Не можа да издържи на вперения й взор. Ръсел се усмихна благосклонно и поклати глава. Победата бе осигурена. Отсега нататък нещата бяха в нейни ръце.