Франк също погледна към Бъртън.
— Разполагате ли със запис? Знам, че повечето разговори с Белия дом се записват.
— Съливан се обади на частния ми телефон, Сет. Там не се допускат записи.
— Ясно. Той спомена ли директно, че е замесен в убийството на Уитни?
— Не, не директно. Мислите му бяха много объркани. По-скоро усетих гнева, който го разяждаше. Не ми се иска да говоря лошо за покойния, но съм почти убеден в намесата му. Не разполагам с никакви доказателства, разбира се. Това са само подозрения.
— Доста неприятен разговор сте имали — поклати глава Франк.
— Да, наистина. Сега се налага да ви оставя, лейтенант Франк. Официалните задължения отново ме зоват.
Франк не помръдна.
— Защо според вас ви е потърсил, сър? Доста късничко се е обадил.
Президентът се облегна и отново стрелна с поглед Бъртън.
— Уолтър ми беше много близък приятел. Той не си лягаше рано, аз също. Не беше необичайно да ми звъни по това време. През последните няколко месеца не се обаждаше често. Цялата тази трагедия… Уолтър беше от мълчаливите страдалци. А сега ще ви помоля да ме извините.
— Все пак ми се струва странно, че се е обадил именно на вас. Защо е решил, че ще успее да ви намери? Всички знаем колко е натоварена програмата ви. Просто се чудя какво си е бил наумил.
Президентът сключи ръце и се втренчи в тавана. Това следователче се прави на много умно. Погледна към Франк и се засмя.
— Ако имах телепатични способности, щях да мина и без проучванията на общественото мнение.
— Мисля, че няма защо да се съмнявате в успеха си на следващите избори, сър — усмихна се Франк.
— Благодаря, лейтенант. Единственото, което мога да ви кажа, е, че Съливан наистина ме потърси по телефона през онази нощ. На кого друг да се обади, ако е решил да се самоубива? Роднините му се отдръпнаха от него след брака му с Кристин. Имаше безброй делови партньори, но малцина от тях можеше да нарече приятели. Двамата с него бяхме близки от много години. Обичах го като роден баща. Знаете, че взех присърце смъртта на съпругата му. Ето затова ми се е обадил онази вечер. Искало му се е да размени две-три думи с някого, преди да свърши със себе си. Друго не знам. Съжалявам, че не мога да ви бъда от полза с нещо повече.
Вратата се отвори. Франк не забеляза, че за целта Ричмънд е натиснал миниатюрния червен бутон под писалището си.
— Идвам, Лоис — рече президентът на секретарката си. — Лейтенант Франк, ако има още нещо, предайте го на Бъртън.
Следователят затвори бележника си.
— Благодаря ви, сър.
Стана и си тръгна. Ричмънд прикова поглед във вратата.
— Кой беше адвокатът на Уитни, Бил?
— Греъм — отвърна Бъртън, след като помисли малко. — Джак Греъм.
— Това име ми е познато.
— Работи в „Патън, Шоу и Лорд“. Съдружник е.
Президентът се вцепени.
— Какво има?
— И аз не знам. — Ричмънд отключи едно от чекмеджетата и извади тетрадката, където си водеше бележки по случая. — Не забравяй, че още не сме се добрали до онова важно веществено доказателство, за което вече заплатихме пет милиона долара.
Президентът прелисти тетрадката. Разигралата се драма бе оплела не един и двама души. Ако Уитни беше предал на адвоката си ножа за отваряне на писма, досега целият свят щеше да е научил истината. Ричмънд си припомни церемонията по награждаването на Рансъм Болдуин. Греъм изглеждаше доста нахакан. Явно, че не разполагаше с ножа. На кого го беше предал Уитни в такъв случай?
Мислите му се впуснаха в хиляди възможни варианти и догадки. Погледът му изведнъж попадна на едно от имената в бележника, пренебрегвано от всички до този момент.
Джак успя да извади ключа си, въпреки че ръцете му бяха заети с палтото и куфарчето. Вратата се отвори, преди да се е докоснал до нея.
— Не знаех, че си се върнала толкова рано — учуди се той.
— Нямаше нужда да бързаш. Все щях да приготвя нещо за вечеря.
Джак влезе, захвърли куфарчето на малката масичка и се запъти към кухнята. Огледа се и подвикна на Кейт:
— Ей, ти също работиш по цял ден. Готвенето ти идва в повече.
— Някои жени го правят всекидневно, Джак. Трябва да си го забелязал досега.
Той излезе от кухнята.
— Не ми се прави на толкова работна. Казвай какво ти се яде. Нещо китайско? Купил съм и палачинки със зеленчуков пълнеж.