— Иди да свариш една голяма кана кафе — нареди тя на Бъртън, вживяла се с удоволствие в новата си роля. — После застани на входа, за да ни пазиш от нечакани посетители. Колин, ти изтичай до микробуса и поговори с Джонсън и Варни. Не им казвай нищо за случилото се. Засега само спомени, че си имаме малък проблем, но самият президент се чувства отлично. Това е. Кажи им да чакат в колата. Разбрано? Ще те повикам, когато ми потрябваш. Имам нужда да помисля насаме.
Бъртън и Колин кимнаха и напуснаха спалнята. Бяха научени да се подчиняват на заповедите, дадени с властен тон. Бъртън нямаше желание да поеме инициативата в свои ръце. Отплатата би била твърде нищожна.
Лутър не бе помръднал от мига, когато куршумите пръснаха главата на жената. Не смееше да шукне. Първоначалният стрес бе отминал, но още не можеше да откъсне поглед от кървавата купчина върху пода на спалнята. Мисълта, че гледа нещо, което доскоро беше живо, одухотворено същество, го влудяваше. Дългогодишната му практика като престъпник го бе срещнала лице в лице с чуждата смърт само веднъж. Помнеше гледката на трикратно осъждания педофил, намушкан от враждебно настроен събрат по съдба в затвора, но мислите, обзели го в този момент, бяха съвършено различни. Имаше чувството, че е самотен капитан на кораб, попаднал случайно на непознато пристанище. Такова чудо не беше му се случвало. Боеше се да издаде какъвто и да е звук, но реши да се отпусне внимателно на стола, за да не се строполи.
Наблюдаваше как Ръсел се движи из стаята. Видя я да се навежда над убитата клетница, без да я докосва. Ръсел извади от чантата си кърпичка и пое с нея ножа за писма. Разгледа внимателно предмета, превърнал се в смъртоносна заплаха за живота на президента и във фатална нелепост за нечий чужд живот. Прибра го бавно в кожената си чантичка, остави я на стола и сложи кърпата в джоба си. Хвърли един поглед към размазаната плът с очертанията на някогашната Кристин Съливан.
Тайно се възхити на похожденията на шефа си. Не можеше да се отрече умението му да си подбира за „компаньонки“ все заможни, омъжени жени с положение в обществото. Тактиката му бе отличен начин да се подсигури срещу евентуални разкрития, огласени в жълтите вестници. Любовниците му биха загубили не по-малко, а дори и повече от него, ако връзката им добиеше гласност. Те съзнаваха това много добре.
Вестници ли? Ръсел се засмя. Съвременните нрави налагаха строг надзор над президента. Обществеността държеше да бъде уведомена до най-малки подробности дори за такива интимни ритуали от ежедневието му като запалването на една пура, оригването или ходенето по нужда. Пресата поддържаше чудесно илюзията за осведоменост, като създаваше впечатлението, че журналистите са способни да открият и под вола теле. Никой не си даваше сметка, че макар и президентската власт да бе позагубила някои правомощия поради нарастването на глобалните проблеми, надхвърлящи силите на индивида, самият президент бе заобиколен от безразсъдно предани и изключително способни кадри. Хората, посветили таланта си на скритите каузи, са няколко класи над безличните журналисти, които си мислят, че разбулват големи загадки чрез един-два сензационни въпроса, зададени на суетен конгресмен. Истината бе, че само да поискаше, президентът Алън Ричмънд можеше да се шляе на воля, незабелязан от никого. Можеше дори да не се появява пред нацията за неограничен период от време, макар и подобно поведение да бе в разрез с препоръките към преуспяващите политици. Всички тези благини произтичаха от един и същ източник.
Източникът на благините се наричаше Тайни служби. Президентът на Щатите се охраняваше от елита на професията, доказал неведнъж превъзходните си способности. Тази вечер бе още един безспорен успех в това отношение.
Събитията от ранния следобед се бяха развили по следния начин: Кристи Съливан излиза от любимия си козметичен салон в Ъпър Нортуест, повървява малко и отваря вратата на жилищен блок. След минути се появява отново, загърната в дълго наметало. На главата си има огромна качулка. Сложила е и слънчеви очила. Изминава още няколко пресечки, разглежда витрините напосоки и се качва на метрото. Слиза на спирка Метроцентър, изминава пеша разстояние от три пресечки и се шмугва в алеята между две пустеещи здания пред събаряне. След две минути на алеята се появява кола със затъмнени прозорци. Шофьорът е Колин. Кристи Съливан сяда на задната седалка. Отвеждат я на сигурно място, за да изчака, докато президентът се освободи от задълженията си.
Бяха избрали за любовната среща имението на семейство Съливан, защото по ирония на съдбата никой не би очаквал да открие Кристи Съливан в дома й извън града. Ръсел бе уведомена, че къщата ще е празна и ще се охранява единствено от алармената система, която не би представлявала никакъв проблем за служителите на президента.