— Все ми е едно. Не съм много гладна.
След малко Джак се върна с две пълни чинии.
— Ако не започнеш да ядеш, ще се разболееш. Или искаш да те тъпча насила?
Той седна на пода с кръстосани крака и опразни чинията си за минути. Кейт запобутва храната си с вилицата.
— Как мина днес? Защо не си взе няколко почивни дни? Винаги си се преуморявала.
— Гледай ти кой го казва — рече тя. Набоде една палачинка, но я остави недокосната.
Джак пусна вилицата в празната си чиния и се приведе към Кейт.
— Разправяй.
Кейт се сви на дивана и плъзна пръсти към синджирчето си. Още не се беше преоблякла. Чувстваше се съвсем отпаднала.
— През цялото време си мисля за татко.
— Кейт…
— Остави ме да се изкажа, Джак — пресече го рязко тя. След малко се поуспокои и продължи. — Струва ми се, че никога няма да преодолея травмата от смъртта му. По-добре да се примиря с фактите. Може би постъпката ми е правилна от десетки гледни точки. И все пак той ми беше баща. Това е единствената причина, поради която не биваше да го предавам. — Тя продължи да си играе с верижката. — Имам чувството, че стажът ми на прокурор ме е превърнал в някакво отвратително същество. Доста тъжно заключение, като се има предвид, че вече наближавам трийсетте.
Джак протегна ръка към нея. Видя я, че трепери. Усети пулса й. Кейт не отблъсна ръката му.
— Реших, че трябва да направя радикална промяна и в живота, и в кариерата си.
— Какви ги приказваш? — премести се той до нея. Сърцето му заби учестено. Можеше да се досети за по-нататъшния ход на разговора.
— Отказвам се от професията на прокурор. Отказвам се и от правната професия като цяло. Тази сутрин си подадох оставката. Колегите ми бяха доста изненадани. Посъветваха ме добре да помисля. Казах им, че решението ми е окончателно.
— Напуснала си работа? — не можа да повярва на ушите си Джак. — Но ти положи толкова усилия, за да се издигнеш! Как така ще се откажеш!
Кейт се изправи и застана до прозореца.
— Там е цялата работа, че аз не се отказвам от нищо, Джак. Преживяванията ми от последните четири години приличат на филм на ужасите. Не това си представях, когато започвах да уча право. Дългите дебати там нямат нищо общо с реалността.
— Не се подценявай. От твоите усилия зависи сигурността на гражданите.
— Аз не допринасям с нищо за намаляване на престъпността — обърна се тя към него. — Отдавна се отказах от подобни намерения.
— Какво смяташ да правиш? Ти си юристка. Не можеш да избягаш от съдбата си.
— Грешиш. По едно стечение на обстоятелствата прекарах известен период като юристка, но животът ми, преди да постъпя на работа, бе далеч по-приятен. — Тя замълча и го погледна, скръстила ръце на гърдите си. — Разбрах го благодарение на теб, Джак. Стана ми ясно, че съм избрала правото само за да отмъстя на баща си. Скъпичко заплатих за това — три години учене и четири години стаж — въздъхна Кейт, потрепери и отново се овладя. — Мисля, че вече му отмъстих.
— Знаеш много добре, че не си виновна за смъртта му — рече Джак.
Кейт го изгледа така, че той ококори очи. Следващите й думи го учудиха още повече.
— Решила съм да се преместя. Още не знам къде ще отида. Спестила съм малко пари. Хората казват, че си струва да потеглиш на югозапад. Не е изключено да отпраша към Колорадо. Трябва ми съвсем различна среда. Възможно е и да успея да започна всичко отначало.
— Значи се местиш — повтори Джак. — Местиш се. — Въртеше думите в устата си, сякаш се опитваше да ги проумее по някакъв по-безболезнен начин.
— Тук не ме задържа нищо — сведе поглед Кейт.
Джак не успя да се овладее и избухна:
— Дяволите да те вземат! Как можа да го кажеш!
Кейт си наложи да го погледне.
— Мисля, че е по-добре да си вървиш — каза тя дрезгаво.
Джак седеше на бюрото си, неспособен да се залови за работа. Розовите бележчици със съобщения го вбесяваха. Чудеше се може ли да има по-ужасни дни в живота му. В този момент влезе Дан Кърксен. Джак го изруга наум.
— Дан, сега нямам…
— Снощи не дойде на събранието.
— Никой не ме е уведомил за него.
— Изпратихме съобщение до всички съдружници. Вярно, че ти не се мяркаш много често напоследък — отбеляза той и погледна неодобрително неразборията върху писалищната маса на Джак. Неговото бюро винаги бе изрядно подредено, което бе най-вече свидетелство, че почти не върши същинска адвокатска работа.
— Ето че сега съм тук.
— Чух, че си ходил в апартамента на Санди.
— Като че ли нямаме тайни един от друг — втренчи се в него Джак.
Кърксен почервеня от гняв.
— Проблемите на фирмата трябва да се обсъждат от всички съдружници заедно. Не бива да допускаме създаването на разни фракции. И бездруго не сме в завидно състояние, само интриги ни липсват.