— Сигурно ще се позабавим. По-добре си донеси и дрехи за преобличане — рече той, без да се усмихва. Прониза я с поглед и се зае за работа.
Ръсел затвори вратата зад себе си с трепереща ръка.
Джак задумка по полираната входна врата толкова силно, че едва не си потроши кокалчетата.
Камериерката му отвори и той се шмугна покрай нея, преди да е изрекла и дума.
Дженифър Болдуин слезе грациозно по витата стълба, за да го посрещне в мраморното фоайе. Носеше скъпа вечерна рокля. Косата й се спускаше свободно по раменете. Деколтето й откриваше прелестни форми.
— Какво правиш тук? — попита тя без следа от усмивка.
— Трябва да поговорим.
— Имам други планове за вечерта. Разговорът ще трябва да почака.
— Не! — отсече той, грабна я за ръката и я повлече към библиотеката. Затръшна вратата зад себе си.
Дженифър се изскубна и изкрещя:
— Полудял ли си, Джак?
Той огледа книгите с кожени подвързии й позлатени букви, запълнили безброй рафтове. Служеха единствено за украса и едва ли някой ги беше разгръщал. Всичко в тази къща бе показно.
— Искам да ти задам един въпрос. Отговориш ли ми, веднага си тръгвам.
— Джак…
— Един въпрос. После изчезвам.
Тя го погледна подозрително и скръсти ръце.
— Какъв е той?
— Обаждала ли си се във фирмата, за да кажеш, че Бари Алвис трябва да бъде уволнен, задето ме е накарал да работя вечерта, когато награждаваха баща ти в Белия дом?
— Кой ти го каза?
— Отговори ми на въпроса, Джен.
— Какво значение има, Джак?
— Значи наистина си поискала уволнението му?
— Престани да мислиш за това. Време е да се посветиш на общото ни бъдеще. Ако…
— Отговори ми на въпроса, по дяволите!
— Добре! — избухна тя. — Точно така. Аз наредих да уволнят онова лайно. Чудо голямо! Той си го заслужаваше. Държеше се с теб като с червей, а не се виждаше на какво прилича. Да не си е играл с огъня! Хич не ми е жал за него — заяви тя без сянка на угризение.
След като получи отговора, който бе очаквал да чуе, Джак седна на една кресло и се втренчи в масивното бюро насреща. Огледа кожените столове, маслените платна по стените, огромните прозорци със съвършено надиплени завеси, изящната дърворезба и множеството скулптури от мрамор и метал. Таванът бе украсен с цял легион средновековни образи. Светът на семейство Болдуин. Бавно притвори очи.
Дженифър отметна назад коси и го погледна с явно безпокойство. Поколеба се известно време, а после коленичи до него и постави ръка на рамото му. Обля го ароматът на парфюмираното й тяло. Тя наклони глава към него и заговори с приглушен глас. Дъхът й гъделичкаше ухото му.
— Джак, казвала съм ти и преди, че не бива да се примиряваш с подобно отношение. С онзи нелеп процес вече е свършено и можем да помислим за себе си. Къщата е почти обзаведена, страхотна е станала. Трябва да уточним разни подробности около сватбата. Всичко ще си дойде на място — прошепна тя и взе лицето му в шепи. Обърна го към себе си, погледна го прелъстително и го целуна страстно, а после бавно отдели устни от неговите и се взря в очите му. Не намери в тях желания отклик.
— Права си, Джен. С онзи нелеп процес е свършено. Един човек, когото уважавах и обичах, се свлече с два куршума в главата. Процесът няма да се състои. Трябва да го забравим и да се заемем с трупането на пари.
— Знаеш много добре какво имам предвид. Въобще не биваше да се забъркваш. Какво ти влизаше в работата! Такива неща са под достойнството ти, Джак.
— И не са удобни за теб, нали? — Джак рязко се изправи. Чувстваше се безкрайно изморен. — Желая ти всичко най-хубаво, Джен. Пътищата ни едва ли ще се пресекат оттук нататък — отсече той и се запъти към вратата.
— Какво толкова съм направила? — сграбчи го тя за ръкава на палтото.
— Самият факт, че задаваш такъв въпрос, е достатъчно показателен — отвърна той след кратко мълчание. — О, боже! Та ти дори не осъзнаваш, че си съсипала един човешки живот! И то защо? Защото нещо ти е създало „неудобство“. Изтрила си с лека ръка резултата от нечий десетгодишен стаж! С едно-единствено телефонно обаждане! Не се ли замисли какви последици ще има постъпката ти за него и семейството му? Представи си, че Алвис се беше самоубил или жена му се беше развела с него. Въобще не ти е пукало! Сигурно и през ум не ти е минала подобна мисъл. Изводът е един. Не съм в състояние да споделя живота или любовта си с човек, способен на подобно нещо. Ако наистина не можеш да го проумееш и да почувстваш вината си, то раздялата ни е повече от необходима. По-добре да извадим на бял свят несъвместимостта помежду ни преди сватбата. Няма нужда от разход на излишни усилия и средства.