Той натисна дръжката на вратата и се усмихна.
— Сигурен съм, че мнозина ще ме помислят за луд. Ще си кажат, че ти си съвършената жена, надарена и с хубост, и с ум, и с богатство. И ще са прави, Джен. След като ще имаме всичко, защо да не сме щастливи? Но аз не мога да те направя щастлива, защото не ме интересува какво правиш. Не ме интересуват нито милионите в правния бизнес, нито къщите и автомобилите за баснословни суми. Тук не ми харесва. Не ми харесват и начинът ти на живот, и приятелите ти. С една дума, ти самата не ми харесваш. Сигурно съм единственият мъж на планетата, който би изрекъл подобни думи, но аз съм открито момче. Никога не лъжа. Загубата не е голяма. Само след няколко дни на вратата ти ще се е струпала върволица от къде-къде по-подходящи ухажори. Няма да си самотна.
Той я погледна и му стана мъчно, когато видя изумената й физиономия.
— Ако питат, кажи, че ти си ме зарязала. Кажи, че не подхождам на семейството ти. С други думи, не ставам за твой съпруг. Довиждане, Джен.
Джак излезе. Няколко минути Дженифър остана закована на мястото си. По лицето й се изписаха множество противоречиви чувства. Най-сетне тя изскочи от стаята и изкачи на един дъх стълбите, покрити с дебела пътека.
За миг в библиотеката бе тихо. След няколко секунди Рансъм Болдуин завъртя тежкото кресло зад бюрото си, което до този момент бе обърнато с гръб към вратата.
Джак погледна през шпионката. Очакваше едва ли не да види Дженифър с пистолет в ръка, но веждите му се повдигнаха учудено, когато съзря кой е.
Сет Франк влезе, съблече палтото си и огледа със симпатия неразборията в апартамента.
— Това ми напомня за едно време, най-сериозно.
— Сигурно. Да речем седемдесет и пета, когато си завеждал… мокрия бюфет.
— Не си далеч от истината — ухили се Франк. — Поживей си така, докато можеш, приятелю. Не искам да обиждам нежния пол, но все ми се струва, че една оправна жена няма да ти позволи такова битие.
— Тогава по-добре да я няма.
Джак извади уиски. Двамата се разположиха с чаши в ръка.
— Да не са възникнали размирици в бъдещата Блажена страна на младоженството?
— Зависи от гледната точка.
— Защо ми се струва, че не си хлътнал безпаметно по дъщеричката на Болдуин?
— Има ли момент, когато преставаш да си следовател?
— Стига да успея. Говори ли ти се за нея?
Джак поклати глава.
— Мога да ти по досаждам някоя друга вечер. Сега не съм в настроение.
— Само трябва да ми свирнеш — вдигна рамене Франк. — От мен бирата.
Джак забеляза пакета в скута на следователя.
— Подарък?
— Надявам се, че измежду тия боклуци ще се намери и някое видео — рече Франк и разопакова пакета.
— Предупреждавам те, че не е много весело — обърна се следователят към Джак, когато включиха видеото. — Кадрите са запечатали убийството на Лутър. В състояние ли си да ги изгледаш?
— Възможно ли е да видим нещо, което ще ни подскаже следата? — попита Джак след кратко мълчание.
— Именно на това се надявам. Ти си познавал стареца много по-добре от мен. Не е изключено да уловиш някой детайл, който ще ми убегне.
— Давай тогава.
Всъщност Джак не беше подготвен да види убийството на Уитни. Франк го наблюдаваше внимателно. Забеляза го как се дръпва ужасен в момента на изстрела и спря филма.
— Предупредих те, че няма да е весело.
Джак се преви надве. Дишаше учестено. По челото му изби пот. Целият се тресеше. Най-сетне се опомни и изтри чело.
— Боже господи!
Фландърс не беше споменал за Кенеди напразно.
— Можем да спрем дотук, Джак.
— Дума да не става! — отсече Джак.
Джак превъртя касетата още веднъж. Бяха я изгледали десетина пъти. Не беше лесно да наблюдаваш как черепът на приятеля ти се пръсва. Единственото чувство, което притъпяваше донякъде болката, бе растящият гняв.
— Жалко, че не е снимал от другата страна — поклати глава Франк. — Тогава щяхме да видим кой стреля. Както и да е. В нашия занаят няма лесни работи. Да ти се намира малко кафе? Кофеинът стимулира мисловната ми дейност.
— Термусът е пълен. Донеси и на мен една чаша. Има чисти на мивката.
Франк се върна в стаята с димящите чаши. Джак гледаше речта на президента от импровизираната трибуна.
— Тоя човек е като динамо — отбеляза той.
— Запознах се с него онзи ден — рече Франк и погледна към екрана.
— Тъй ли? И аз. В периода, когато мислех да се сродявам с богатите и прочутите.
— И какво ти е мнението?
Джак отпи от кафето, захапа една бисквита с фъстъчено масло и поднесе кутията на Франк. Той си взе бисквита и кръстоса крака върху нестабилната масичка. Възвръщаше бързо ергенските си навици.