Погледна нагоре. Преследвачите му се спускаха бързо по стълбите. Вече не се притесняваха, че шумът ще ги издаде. Джак се стрелна обратно до втория етаж, прекръсти се и натисна дръжката. Слава богу, успя да отвори вратата! Зави зад ъгъла, повика асансьора, отдръпна се встрани и зачака приклекнал.
Асансьорът пристигна. Тогава Джак се сети, че някой от преследвачите може да се е шмугнал в кабината, ако се е сетил предварително за плана му.
Вратите се отвориха. В този миг някой изскочи от аварийния изход. Джак се шмугна в асансьора, блъсна се в насрещната стена, но успя да се задържи на крака и натисна бутона за гаража.
Усети приближаването на преследвача. Мярна му се черната маска и дулото на пистолета. Той метна преспапието и се сви в ъгъла на кабината.
Разнесоха се болезнени стонове, но вратите на асансьора се затвориха и Джак потегли надолу.
Хукна през тъмния гараж, добра се до колата си, хвърли се в нея и потегли. След секунди премина през автоматично отварящите се врати и натисна педала на газта. Колата профуча по безлюдната улица. Обърна се през рамо. Нищо. Погледна се в огледалото. Лицето му беше плувнало в пот. Тялото му бе схванато от напрежение. Потърка рамото си там, където се бе блъснал в стената на асансьора. Размина се на косъм от смъртта.
Чудеше се къде да се скрие. Изглежда, преследвачите му знаеха всичко за него. Очевидно не можеше да се прибере в апартамента си. Дали да иде в полицията? Не. Трябваше да разбере кой е по петите му. Този, който бе успял да убие Лутър въпреки многобройната охрана. Който, изглежда, знаеше всички ходове на полицията. Реши да прекара нощта в хотел. Разполагаше с няколко кредитни карти. Щеше да се свърже с Франк рано сутринта. Тогава нещата щяха да дойдат на мястото си. Хвърли един поглед към пакета. Тази нощ щеше да разбере защо са искали да го убият.
Ръсел лежеше под чаршафите. Ричмънд току-що бе задоволил нагона си. После бе станал, без да промълви нито дума, и беше излязъл от стаята. Тя потърка посинелите си китки. Заболя я. Гърдите й още усещаха впитите му зъби. Глория се сети за предупреждението на Бъртън. Кристин Съливан трябва да е била подложена на същия тормоз, преди да я повалят куршумите на агентите.
Глория бавно раздвижи глава. Опита се да преглътне сълзите си. Да легне с него бе нейна стара мечта. Беше си го представяла като най-романтичното изживяване, същинска идилия. Двамата си подхождаха и по ум, и по властност, и по енергичност. Споменът за случилото се я върна към реалността. Видя безизразното изражение на лицето му над нейното — сякаш мастурбираше в тоалетната с последния брой на „Пентхаус“. Дори не я беше целунал. Не каза нито дума. Просто я съблече още на влизане в спалнята, вкара в нея твърдия си член и се изпразни. Всичко трая по-малко от десет минути. След това я остави самичка. Негова дясна ръка ли? По-скоро парцал, в който да си обърше обувките.
Сълзите й намокриха възглавницата. Глория се упрекна в малодушие и се разрида още по-силно. Беше се залъгвала, че има власт над него. Заради този човек бяха загинали други човешки същества. Самият Уолтър Съливан бе убит със знанието, всъщност с благословията на президента на Съединените щати. Когато сам й го съобщи, тя не можа да повярва на ушите си. Тогава й каза, че искал да я държи в течение. Може би подчинение би била по-точната дума. Глория нямаше представа какво си е наумил. Вече не беше основна двигателна сила на кампанията му и мислено благодари на Бога за това.
Надигна се на лакти, седна и нахлузи разкъсаната нощница върху треперещото си тяло. Отново я обзе чувството за срам. Беше се превърнала в жалка проститутка срещу мълчаливото споразумение, че той няма да я унищожи. Нима всичките й усилия бяха, за да стигне дотук? Това ли беше целта на живота й?
Глория уви одеялото около себе си и се втренчи в тъмната стая. Беше се превърнала в съучастница, но беше и нещо повече. Беше очевидка. Очевидецът Лутър Уитни вече лежеше в гроба си. Ричмънд бе заръчал съвсем хладнокръвно екзекуцията и на най-добрия си приятел. Защо тогава да пожали самата нея? Защо? Изведнъж проумя отговора с болезнена яснота.
Впи зъби в ръката си, докато усети силна болка. Погледна към вратата. Дали Ричмънд слухтеше от другата страна? Може би се чудеше как да постъпи с нея, Побиха я тръпки. Беше попаднала в капан. За първи път й се случваше да няма избор. Вече не беше сигурна дори във физическото си оцеляване.
Джак пусна пакета на леглото, съблече палтото си и погледна през прозореца на хотелската стая. Беше убеден, че не са го проследили след светкавичното измъкване от сградата. Добре, че се сети да зареже колата си по-надалеч. Нямаше представа кой го преследва, но предположи, че едва ли ще е проблем да открият автомобила.