Ръсел седна и притвори очи. Каза си за пореден път, че разполага с двамата най-кадърни представители на Тайните служби. Този факт, кой знае защо, я разтревожи. Четиримата агенти от охраната тази вечер бяха старателно подбрани измежду стотина техни колеги. Работата им бе да изпълняват задълженията си по време на обичайните президентски лудории. Бяха предани и висококвалифицирани момчета. Пазеха президента добре и умееха да си държат езика зад зъбите. Досега увлеченията на президента по омъжени жени не бяха причинили кой знае какви недоразумения, но случилото се тази вечер бе в състояние да унищожи ефекта от цялата им досегашна работа. Ръсел поклати глава. Трябваше да измисли план за действие.
Лутър изучаваше лицето на жената срещу него. Привлекателните черти и интелигентното излъчване бяха съчетани с твърдост и решимост. Челото се сбърчваше и отпускаше. Мислите й прорязваха тънки ивици по гладката кожа. Тялото й не помръдваше. Изведнъж Глория Ръсел отвори очи и започна да оглежда стаята.
Лутър се дръпна инстинктивно. Имаше чувството, че погледът й претърсва помещението с полицейска прецизност. Глория се втренчи в заспалия мъж и промени изражението си. Чертите й се разкривиха в неприятна полуусмивка.
Ръсел се изправи, доближи леглото и се наведе над мъжа. Замисли се над прозвището му. Човек на бъдещето. Сега не й изглеждаше толкова велик. Тялото му се бе смъкнало от леглото, така че стъпалата допираха пода. Краката му бяха широко разтворени. Доста непривлекателна поза за гол човек.
Тя огледа внимателно тялото на президента. Задържа очи върху по-интимните му части, което изуми Лутър предвид окървавения труп на пода. Той се бе подготвил за незабавно повикване на полицията, за екип от ченгета, лекари и журналисти, които щяха да нахлуят в спалнята, ако Глория Ръсел не ги беше изпреварила.
Лутър беше виждал жената пред себе си по Си Ен Ен и други големи телевизионни канали. Вестниците публикуваха снимката й ден през ден. Имаше запомнящи се черти — дълъг орлов нос и високи скули (наследство от индиански прародител), права гарвановочерна коса до раменете и големи тъмносини очи, които криеха заплашителните дълбини на океан от опасности за непредпазливите и наивните.
Лутър се намести по-удобно на стола. Едно беше да гледаш по телевизията как тази жена се изказва по най-нашумелите политически въпроси, застанала пред масивната камина на Белия дом, и съвсем друго да я видиш на живо как се разхожда в стая с още топъл труп и разглежда голото тяло на пияния световен лидер. Лутър нямаше желание да наблюдава този спектакъл, но не можеше да отвърне очи от стаята.
Ръсел стрелна с поглед вратата, прекоси спалнята, извади кърпичката от джоба си и пусна секрета. Върна се бързичко до леглото с президента и вдигна ръка. Лутър се сви уплашено. Ръсел погали лицето на шефа си. Лутър въздъхна облекчено, но дъхът му отново секна, когато видя ръката й да се спуска към косматата гръд на мъжа и да се плъзга все по-надолу.
Тя бавно отгърна чаршафа и го остави да падне на земята. Увери се с един поглед, че вратата е все още заключена, и коленичи до леглото. Лутър реши да затвори очи. Той не споделяше воайорските наклонности на собственика на имението.
Изминаха няколко протяжни минути. Лутър отвори очи и видя как Глория Ръсел сгъва бикините си и ги поставя на стола до себе си, а после възсяда заспалия президент.
Лутър отново затвори очи. Дали охраната щеше да чуе проскърцването на леглото? Едва ли. Къщата бе твърде голяма. А дори и да чуят, какво ли биха сторили!
Десет минути по-късно мъжът изохка тихичко. Жената простена от удоволствие. Лутър седеше със затворени очи. Отказът му да наблюдава се дължеше най-вече на странната смесица от страх и негодувание пред неуважението им към мъртвата.
Най-сетне реши да отвори очи. Глория Ръсел гледаше право към него. Лутър застина от ужас, но при мисълта, че огледалото го прави невидим, се поуспокои. Глория обу набързо чорапогащника си и хладнокръвно начерви устни.
На лицето й се бе изписала усмивка. Страните й бяха пламнали от възбудата. Изглеждаше подмладена. Президентът спеше непробудно. Трябва да бе приел лудорията на Глория като някакъв напълно възможен, приятен сън. Лутър погледна отново към Ръсел.
Тя се усмихваше пред огледалото. Обстоятелствата, при които Лутър се бе озовал лице в лице с усмивката й, бяха доста изнервящи. Порази го самонадеяната властност, която се излъчваше от нея. В погледа й се таеше и нещо друго — нещо, което Лутър вече бе осъзнал тази вечер. Глория Ръсел беше опасна.