Франк бе очаквал подобен въпрос. Нямаше представа какво да отговори. Формално погледнато, човекът, с когото говореше, бе издирван за убийство. Задълженията му диктуваха ясно какво се очаква от него в подобни случаи, но ситуацията беше далеч по-сложна.
— Дръж връзка с мен, където и да се намираш. Аз ще проверя как стоят нещата. В никакъв случай не се показвай навън. Обади ми се след три часа. Става ли?
Джак затвори и потъна в размисъл. Полицията го търсеше във връзка с двойно убийство. Отпечатъците му се бяха озовали върху оръжие, което дори не беше докосвал. И сега се укриваше. Усмихна се вяло, после усети, че настръхва. Беглец, преследван от закона. При това току-що разговарял с полицай. Франк не го попита къде се намира, но разговорът лесно можеше да бъде проследен. Франк не би го направил, разбира се. Тогава Джак се сети за Кейт.
Ченгетата никога не казват цялата истина. Следователят беше подвел Кейт навремето. Нищо, че после съжаляваше или поне така твърдеше.
Разнесе се воят на сирена и за миг Джак замря от ужас. Надникна през прозореца. Полицейската кола продължи по пътя си.
Някой можеше да се озове на вратата му всеки момент. Джак грабна палтото и се облече. Погледна под леглото.
Пакетът.
Дори не спомена за него пред Франк. Най-важното нещо от кошмарната нощ беше отстъпило място на последните събития.
— Нямате ли си достатъчно работа във вашия участък? — попита Крег Милър, следовател с дългогодишен стаж в Отдела за убийства на вашингтонската полиция. Беше едър, набит мъж с гъста чуплива черна коса и лице, което издаваше склонността му към чашката. Двамата с Франк се познаваха отдавна. Отношенията им бяха приятелски, заздравени от убеждението, че убийството трябва винаги да бъде наказвано.
— Все се намира време да проверя дали си научил занаята най-сетне — усмихна се горчиво Франк.
Бяха в кабинета на Джак. Сътрудниците на Милър довършваха работата си.
Франк огледа просторното помещение. Каза си, че Джак е вече твърде далеч от този разкош.
Милър го изгледа заинтригуван.
— Този Греъм не беше ли свързан с делото по убийството на Съливан?
— Да — кимна Франк. — Беше поел защитата на обвиняемия.
— Ама че работа! Май от адвокат ще се превърне в подсъдим — засмя се Милър.
— Кой е открил труповете?
— Домакинката. Тя идва на работа в четири сутринта.
— Избистрят ли се някакви мотиви в голямата ти глава?
— Я ми кажи честно, за какво си дошъл от майната си в осем часа сутринта? — отсече Милър.
— Не знам — сви рамене Франк. — Запознах се с Джак покрай Лутър Уитни. Много се изненадах, когато видях лицето му в сутрешните новини. Нещо не мога да я смеля тази версия.
Милър присви очи, помълча няколко секунди и реши да не навлиза в подробности.
— Мотивът е от ясен по-ясен. Уолтър Съливан е бил най-крупният клиент на покойника. Този Греъм е решил на своя глава да се заеме със защитата на Уитни, без изобщо да предупреди хората от фирмата. Лорд сигурно е побеснял. Двамата са се срещали в апартамента му. Сигурно са се опитали да си загладят отношенията, но са ударили на камък.
— Откъде научи всичко това?
— От административния директор — разлисти бележника си Милър. — Казва се Даниъл Кърксен. Прояви голяма отзивчивост.
— Та как се връзва версията ти с хипотезата, че Джак е решил да застреля жертвите?
— Не съм казал, че става въпрос за предумишлено убийство. Видеозаписът показва съвсем ясно, че жертвите са били тук няколко часа преди пристигането на Греъм.
— Е, и?
— Сигурно не са знаели, че във фирмата има трети човек, или пък Греъм е видял светлината в прозореца на Санди, когато е идвал. Кабинетът на Лорд гледа към улицата.
— Да, но щорите трябва да са били пуснати. Разбрах, че срещата е била интимна.
— Точно така. Но Лорд едва ли е бил в идеална форма, така че се съмнявам през цялото време да са се чукали. Всъщност, когато жената ги е открила, лампите са били светнати, а щорите са били леко повдигнати. Случайно или не, Лорд и Греъм са налетели един на друг. Сигурно страстите са се нажежили и са прозвучали взаимни заплахи. Започват да се боричкат. Греъм изскубва пистолета от ръката на Лорд и го застрелва. Жената трябва да бъде убита, защото е видяла всичко с очите си. Предполагам, че драмата се е разиграла за няколко секунди.
— Извинявай, Крег, но хипотезата ти е доста тромава — поклати глава Франк.
— Тъй ли? А защо се е измъкнал веднага след убийството? Камерата го е заснела. Трябва да видиш лицето му — бяло като платно. Не се майтапя, Сет.