Франк чу шума от улицата.
— Къде се намираш? Казах ти да не излизаш.
Отговор не последва.
— Джак?
— Виж какво, Сет, положението, в което съм изпаднал, ми диктува да не се доверявам изцяло на никого. Разбираш ли?
Франк възнегодува, но си даде сметка, че Джак има право.
— Разбирам — рече той накрая. — Интересува ли те как са те натопили?
— Целият съм слух.
— На бюрото ти е имало някаква чаша. Изглежда, си пил нещо. Прав ли съм?
— Ами да. Изпих една сода. Какво от това?
— Преследвачите ти са се сетили, че видеокамерите на охраната ще заснемат излизането ти. Пренесли са следите по чашата върху пистолета.
— Наистина ли може да се направи такова нещо?
— Разбира се. Трябват ти само малко помощни материали, каквито сигурно са се намерили в склада на домакинката. Ако имахме чашата, щяхме да докажем измамата, защото ти не можеш да оставиш два пъти едни и същи следи. Отчетливостта им винаги е различна, разбираш ли?
— Ченгетата от Вашингтон приемат ли обяснението ти?
— Хич не разчитай, драги — изсмя се Франк. — Искат да те пипнат на всяка цена. Предпочитат да оставят главоблъсканиците на някой друг.
— Чудесно. И какво ще правя сега?
— Давай да караме поред. Първо ми кажи защо те подгониха онази вечер.
Джак се плесна по челото и погледна пакета в краката си.
— Бях получил специална пратка от Едуина Брум. Мисля, че доста би те заинтересувала.
Сет се изправи и затаи дъх. Идеше му да изскочи навън на минутата.
— Каква пратка?
Джак му я описа. Петна от кръв и следи от пръсти. Доста материал за специалист като Лора Саймън.
— Трябва да се срещнем на всяка цена.
Джак мислеше бързо. По ирония на съдбата обществените места бяха много по-опасни от частните квартири.
— Какво ще кажеш за Фарагът Уест, спирката на метрото? На изхода към Осемнайсета улица в единайсет довечера. Става ли?
Франк си записа.
— Непременно ще дойда.
Джак затвори. Реши да иде на спирката преди уречения час. За всеки случай. Видеше ли нещо подозрително, щеше да изчезне моментално. Преброи парите си. Топяха се катастрофално бързо. Кредитните си карти не биваше да използва. Трябваше да рискува с уличните апарати за осребряване на малки суми. Така щеше да събере няколко стотарки, които да покрият нуждите му за известно време.
Той излезе от кабината и се смеси с тълпата. На Юниън Стейшън денят течеше с бързи темпове. Никой не му обръщаше внимание. В един миг се сепна леко. Насреща му се задаваха двама полицаи. Той се върна в телефонната кабина и ги изчака да отминат.
Купи си хамбургер и пържени картофи и се качи на едно такси. Колата потегли, а той задъвка обяда си. Започна да обмисля най-различни варианти. Дали бедите му ще свършат, когато предаде ножа на Франк? Предполагаше, че следите и кръвта ще отведат полицията до убиеца на Кристин Съливан. Стажът му на адвокат обаче го беше научил, че нещата не са толкова прости.
На първо място можеше да се окаже, че доказателството е недостатъчно. Не беше изключено ДНК пробата и дактилоскопните следи да не съвпаднат с тези на нито едно лице, заведено в полицията. Джак си спомни изражението на Лутър в парка през онази вечер. Явно беше някой важен и известен човек. Ето ти още едно препятствие. Подведеш ли под отговорност голяма клечка трябва добре да подплатиш обвинението. Загубиш ли, по-добре да не си се раждал.
На второ място стоеше проблемът с вероятните притежатели на такъв нож. В състояние ли бяха да докажат, че той е бил собственост на семейство Съливан? И милиардерът, и съпругата му бяха мъртви. Прислугата можеше и да не знае със сигурност. А и Кристин Съливан го е държала в ръцете си. Убиецът й може почти да не се е докоснал до него. Пък и бе престоял при Лутър няколко месеца.
Реши, че доказателствената стойност на ножа е кръгла нула. Дори и да откриеха чии са отпечатъците, всеки по-опитен адвокат би разбил обвинението на пух и прах. Всъщност едва ли щяха да стигнат дори до завеждане на дело.
Джак спря да дъвче и се изтегна на замърсената синтетична тапицерия. Ако беше така, защо тогава се бяха опитали да се доберат до ножа на всяка цена? Преследвачите му бяха готови да го убият, за да изземат притежанието му. Ножът беше извънредно важен за тях, а важните неща трябва да се използват умело. Още не всичко беше загубено.
В десет часа вечерта Джак стъпи на ескалатора, който водеше надолу към Фарагът Уест. Денем това бе една от най-оживените спирки заради близостта си до офисите на хилядите правни, счетоводни и търговски фирми в центъра на града. Но в десет вечерта наоколо бе пусто.