Джак слезе от ескалатора и се огледа. Спирките на метрото представляваха огромни тунели със сводести тавани и настилка от шестоъгълни плочи. Стените на огромното фоайе бяха покрити с пана, рекламиращи цигари. Автоматите за билети бяха в единия ъгъл. В средата се издигаше будката на контрольора, а от двете й страни бяха входовете към перона с въртящи се железни пречки. Огромната карта на метрото с цветни обозначения на всички линии и съответните цени бе окачена до телефонните кабини.
Отегченият служител в стъклената будка се изпъна назад. Джак погледна към часовника при върха на будката. После се извърна към ескалатора и замръзна. По него слизаше един полицай. Джак си наложи да се обърне небрежно на другата страна и тръгна покрай стената към телефоните. Шмугна се в една кабина. Полицаят се доближи до контрольора, кимна му и огледа входовете към перона. Трябваше да се разкара всеки момент и Джак реши да изчака вътре.
Изведнъж Джак се сепна от висок глас и вдигна поглед. По ескалатора слизаше някакъв бездомник и боботеше нещо. Дрехите му бяха парцаливи, на рамото му висеше сгънато одеяло. Косата и брадата му бяха сплъстени, лицето — загрубяло и набръчкано. По време на зимните студове метрото служеше за убежище на бездомниците. Именно затова бяха поставили железните решетки горе, пред ескалаторите.
Джак се озърна. Полицаят беше изчезнал някъде. Може би беше отишъл да огледа перона или бе влязъл да си побъбри с контрольора. Джак погледна към будката. Контрольорът също беше изчезнал.
Джак пак обърна очи към бездомника, който сега се бе стоварил до стената. Той оглеждаше жалките си притежания и триеше с длани изопнатите си вкочанени крака.
Почувства се гузен. Центърът беше пълен с такива окаяни хора. Един по-щедър човек би останал без цент след кратка обиколка из него. Джак неведнъж бе изпразвал джобовете си заради скитниците.
Озърна се отново. Не видя никого. Следващият влак щеше да дойде след петнайсет минути. Излезе от кабината и впери поглед в бездомника. Той като че ли не го забелязваше. Бе погълнат от своя малък свят, тъй чужд на нормалния. Но пък и неговият собствен, каза си Джак, също вече не бе нормален, ако изобщо някога е бил. Сега и той, и бездомникът водеха битка за физическо оцеляване. Смъртта можеше да си хареса и единия, и другия по всяко време. Само дето краят на Джак би бил по-насилствен и внезапен. Може и да беше за предпочитане пред бавната смърт, очакваща другия.
Тръсна глава. Тези мисли не го настройваха за борба. За да оцелее, трябваше да се стегне и да вярва, че ще победи врага.
Джак тръгна напред и отново замръзна. Сърцето му заби учестено. Имаше чувството, че ще се строполи на земята. Просякът носеше чисто нови кожени обувки, които сигурно струваха сто и петдесет долара чифта. Обувките се бяха показали случайно изпод дрипите, но блеснаха като диамант върху бял пясък.
Бездомникът също вдигна поглед. Двамата се втренчиха един в друг. Джак бе виждал тези очи. Макар сега да бяха обградени от бръчки и сплъстена коса, тези очи му бяха познати. В следващия миг човекът се надигна. Пъргавостта му нямаше нищо общо с доскорошното тътрене.
Джак се озърна трескаво. Наоколо бе пусто като в гробница. Неговата гробница. Онзи приближаваше към него. Джак отстъпи назад, притиснал пакета до гърдите си. Сети се как се размина на косъм от смъртта при асансьора. Скоро щеше отново да види онзи пистолет. Дулото му щеше да е насочено право към него.
Хукна към контрольорската будка. Просякът мушна ръка под парцаливото си палто. Стъпките му отекваха все по-близо. Джак се чудеше дали да побегне към перона. В този миг зърна полицая и едва не изкрещя от облекчение.
Полицаят тъкмо излизаше иззад ъгъла. Джак хукна насреща му, сочейки назад към бездомника, който се закова на място.
— Вижте го онзи ей там. Той не е истински просяк. Нарочно се е преоблякъл като такъв — изстреля на един дъх Джак. За миг се уплаши, че полицаят ще го познае, Макар че физиономията му не издаваше подобна опасност.
— Какво? — попита недоумяващо младият полицай.
— Вижте му обувките. — Джак си даваше сметка, че думите му звучат абсурдно, но нямаше друг изход. Нима можеше да разкаже цялата история!
— Да не ви е досаждал, сър?
— Да — отвърна Джак след кратко колебание.
— Хей! — подвикна полицаят на бездомника и се втурна към него. Просякът побягна, озова се до ескалатора към изхода, който не работеше, и се втурна пак към тунела. Сви зад ъгъла. Полицаят хукна след него.
Джак остана сам. Погледна към контрольорската будка. Тя още беше празна.
След малко чу някакъв сподавен вик откъм ъгъла. Закрачи напред. Полицаят се върна задъхан и му направи знак да го придружи. Изглеждаше много уплашен.