От долния край на улицата се зададе кола. Джак бързо се скри зад ъгъла. След няколко минути скочи в един автобус и отпътува в незнайна посока.
Колата се насочи към Деветнайсета улица. Сет Франк мина по Ай Стрийт и зави обратно към Осемнайсета улица. Паркира на ъгъла до метрото, излезе от колата и се спусна по ескалатора.
Бил Бъртън наблюдаваше района, скрит сред купа отпадъци и старо желязо, останали след разрушаването на някаква сграда от другата страна на улицата. Изруга, загаси цигарата си и тръгна към ескалатора.
Озовал се във фоайето на метрото, Франк се огледа и зърна часовника. Не беше подранил много, както очакваше. Забеляза някакви вехтории до стената. Будката на контрольора беше празна. Наоколо нямаше жива душа. Беше тихо. Много тихо. Радарите му за опасност светнаха. Машинално извади пистолета си. Отдясно се разнесе слаб шум. Следователят наостри уши и тръгна към тъмния служебен коридор. Надникна, но първо не забеляза абсолютно нищо. Когато очите му привикнаха към тъмнината, съзря две тела. Едното мърдаше, а другото беше застинало.
Франк видя мъжът да се изправя бавно на крака. Това не беше Джак. Непознатият носеше полицейска униформа. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата — метална кутия. Франк стисна по-здраво оръжието си, вперил поглед в оръжието на другия. Безшумно пристъпи напред. Отдавна не се беше излагал на такава опасност. Сети се за съпругата и трите си дъщерички, но бързо ги оттласна от съзнанието си. Сега трябваше да се съсредоточи.
Приближаваше, молейки се на Бога да не го издаде учестеното дишане. Най-сетне изкрещя:
— Не мърдай! Полиция!
Мъжът срещу него замръзна.
— Хвърли оръжието с дулото надолу. Видя ли пръста ти да приближава спусъка, ще те застрелям на място. Чуваш ли какво ти казвам!
Пистолетът бавно падна на земята. Франк го наблюдаваше внимателно. Изведнъж зрението му се замъгли. Той загуби равновесие и се строполи на пода.
Колин бавно вдигна поглед. Бил Бъртън стоеше с изваден пистолет.
— Да вървим, Тим — рече той.
Колин се изправи, погледна припадналия следовател и допря дулото на пистолета си до главата на Франк. Бъртън го хвана за ръката.
— Той е ченге. Тях не ги убиваме. Стига вече убийства, Тим — прогърмя Бъртън. Стана му гадно, че младият агент се бе превърнал в хладнокръвен убиец и окото му не мигаше.
Колин сви рамене и прибра оръжието си.
Бъртън взе кутията и за миг се надвеси над следователя и издъхналия бездомник. Възмутено поклати глава и погледна колегата си с укор.
Няколко минути, след като двамата излязоха от метрото, Сет Франк изохка, опита да се надигне и пак се свлече в безсъзнание.
27
Кейт лежеше, вперила взор в тавана. Сънят й убягваше. Пред очите й се редяха картини, коя от коя по-ужасяващи. Хвърли един поглед към малкия часовник на нощното шкафче. Беше три часът след полунощ. Навън цареше непрогледен мрак. Дъждът трополеше по перваза. При други обстоятелства този шум би й действал успокояващо. Сега й се струваше, че всяка капка се забива в болния й мозък.
Когато телефонът иззвъня, тя не помръдна. Крайниците й бяха натежали от умора. За момент дори си помисли, че трябва да е получила мозъчен удар. Успя да вдигне слушалката едва на петото позвъняване.
— Ало? — изрече с треперещ, унесен глас. Нервите й бяха съвсем изхабени.
— Кейт, имам нужда от помощта ти.
Четири часа по-късно двамата седяха в малкото бистро при Фаундърс Парк — мястото на някогашните им първи срещи. Обилният сипкав сняг правеше шофирането почти невъзможно, а ходенето по улицата — доста дръзко начинание.
Джак я оглеждаше. Беше съблякъл якето си, но скиорската шапка, неколкодневната брада и тъмните очила го правеха неузнаваем.
— Сигурна ли си, че не са те проследили? — попита той притеснено. Въпреки парата, която се вдигаше от горещото кафе и размазваше погледа й, Кейт забеляза колко е напрегнат. Беше ясно, че и неговите нерви са изопнати до крайност.
— Направих каквото ми поръча. Метрото, после две таксита и един автобус. Ако някой ме е проследил въпреки всичко в това ужасно време, трябва да е от желязо.
— Не е изключено — отвърна Джак.
Той не бе посочил мястото на срещата предварително. Страхуваше се, че подслушват всички негови познати. Беше споменал „нашето място“, като се надяваше, че Кейт ще разбере какво има предвид. Тя не го разочарова. Джак погледна през прозореца. Всеки минувач представляваше потенциална заплаха. Мушна един брой на „Вашингтон Поуст“ в ръцете на Кейт. Статията на първа страница го бе извадила от равновесие.